КЛАДА
Пламъци.Зной.Не усещаш нищо друго, освен нежното и болезнено галене на огнените езици. Всичко гори.Чувства,спомени,илюзии,реалността бавно изгаря на клада.Не чувстваш нищо.Не искаш това да спира.Пламъците бавно те превземат.Усещаш ги.Безмилостно изгарят всичко, до което се докоснат.Огънят е навсякъде, дори вътре в теб.Унищожава всичко- теб, личността ти, живота ти, смисъла.Болка.Усещаш я, идва бавно, постепенно, с всеки изминал момент усещаш присъствието и все повече и повече.Знаеш, че тя е тук. Виждаш я навсякъде, усещаш я по-силно от всякога, но не искаш да си отиде, искаш да остане с теб, да ти напомня, че си жив и си готов във всеки момент да преживееш всичко.Бавно пламъците угасват, отиват си, изоставят те, както всеки друг, всички това правят- изгарят илюзиите, мислите, чувствата, но остават само спомените, болезнени, изгарящи. Остава мрак, всичката светлина изчезва за момент, остава само една необятна пустош, всичко е изгоряло.Всичко.Усеща се само нежния натрапчив аромат н ...