Глава 1
Като малка ходех там. При този стар, изсъхнал кладенец. Стоях с часове и се взирах в тъмното му дъно. Тогава, обаче, не знаех. Не знаех, че тази тъмница, която намирах за толкова тайнствена и интересна, ще се пренесе в живота ми и ще го завладее напълно.
Казвам се Амелия Келерман, на 36 години, по професия съм прокурор. Отраснах почти сама. През детството си не усетих нито майчина ласка, нито бащина опора и закрила. Не, че се оплаквам, с времето свикнах с това и спря да ми прави впечатление. Не очаквах обич и нежност от хората, нито нежна ласка, топлина, загриженост, не очаквах доброта от тях, затова не я и давах. Бях самодоволна, вечно права, решена на всичко и винаги готова за действие. Никога не пропусках шансове и винаги търсех нови хоризонти, към които да се насоча и нови върхове, които да превзема. Е, да, знаех, че ми липсва нещо. Знаех, че вътре в мен зее празнота, но просто я забравях или временно я запълвах с успехите си. Но, да, тя си беше там и зееше. Мразех я, но св ...