Понякога Мария имаше чувството, че е кълбо от комплекси. Изтъкана от паяжината им. Въпреки многобройните си положителни черти, усещаше все по-силно някаква тъмна, сенчеста страна, скрита надълбоко у нея.
В близост до дома на Мария имаше нов, модерен супермаркет. Не от ония, големите, в които влезеш ли, забравяш за какво си влязъл и излизаш с хиляди неща, но не и с това, което си имал намерение да купиш. Не, маркета беше среден по големина, семеен, но направен функционално, подреден с много вкус и предлагащ само най-доброто. Прибирайки се всяка вечер от работа Мария обожаваше да пазарува оттам. Не и се налагаше дълго да мисли коя марка да предпочете - каквото и да вземеше, знаеше, че предлагаха само най-качественото. Цените също бяха разумни, е, вярно с някоя стотинка по-високи от другите магазини, но пък удоволствието да пазаруваш оттам си заслужаваше. Сега беше доволна, пестеше време, което преди губеше в дълги и мъчителни размисли в големите магазини, или объркана от многообразието, ...