„Каква пищна красавица, Господи!” - едва не ахна адвокат Манев, когато в кантората, като пролетен лъх, влезе следващата му клиентка. Мъчеше се да я гледа в лицето, но погледът му неволно се спускаше надолу и упорито се залепваше върху дълбокото й деколте, където имаше толкова много за изучаване.
- Заповядайте, седнете моля! - той стана и любезно й поднесе стол, а тя, някак небрежно, поблагодари и отпусна прелестното си телце срещу бюрото му, кръстосвайки крак върху крак.
- Слушам Ви. С какво бих могъл да Ви бъда полезен? - запазвайки самообладание, успя да я попита адвокатът.
- Смятам да се разведа. Затова съм тук - отмятайки дългите си коси, заговори хубавицата, като го изгледа изпитателно с влажния си поглед.
- А, но как така! Какво се е случило? - възкликна Манев и запреглъща, сякаш никога през живота си не бе разпитвал клиенти.
- Е, мъжът ми ще иска да докаже, че аз съм виновна, но... - понечи да обясни госпожата.
- Как, ама моля Ви се, такава красива жена, пък и виновна?! - искрен ...