Д-р Ведрев и сестра Фръцкова за малко да се сблъскат в партера на клиниката. Тя сякаш беше изскочила от модно списание за старши медицински сестри. Поздрави Ведрев с ослепителната си усмивка, напъха му някакви листи в ръцете и весело добави:

-  Това е програмата за днес, вътре е списъкът с трите имена на всички анонимни влюбени, ЕГН-тата и адресите им по лични карти.

-         Под какво мото ще протече днешната среща – заинтересува се Ведрев, без да го интересува изобщо.

-         Я да погледна пак,  да - „Силата на Любовта”- радостно издекламира Фръцкова и продължи – След дискусията ще имаме кратка литературно-музикална програма, някои от анонимните влюбени са подготвили свои лирични творби, следва лека почерпка от нашия основен спонсор и както винаги ще завършим с танцова забава.

-         Не я ли дискутирахме тази тема миналата седмица? – усъмни се Ведрев, без изобщо да се съмнява.

-         О, не, миналата седмица обсъждахме - „Моят прекрасен любим” – с още по-ослепителна усмивка го дари Фръцкова.

-         Мдаа, а кой ще открие срещата днес? – Ведрев просто не му се влизаше в залата, явно предпочиташе компанията на Фръцкова.

-         Кака Нина, тя  винаги е отворена за нашите срещи...

-         Няма ли да чуем някой друг? – прекъсна я Ведрев. По-скоро би умрял, отколкото да слуша на Нина историите, които се разкрасяваха лавинообразно всяка седмица. Тя беше шестдесет и пет годишна жизнерадостна вдовица, с младо сърце, позитивно настроена и вечно влюбена. Имаше някакви артистични заложби, които поддържаше с редовните си участия на срещите.

-          Ами нейната приятелка Жана, нали точно вие ù забранихте да се влюбва за една година и да участва в обществени дискусии, тя е тук, но само като слушател... – припомни му Фръцкова закачливо.

-         А, да, ами хайде да влизаме тогава – въздъхна Ведрев.

-         Няма да мога, нали днес е денят на Слънчев и трябва да бъда на разположение, но се обадих на сестра Бързопипкова от Шокова зала да ме замести за протокола, основият ни дарител – тук Фръцкова понижи глас -  е наш пациент за първи път и трябва да съм на линия.

-         Затова ли Слънчев толкова бързаше? – очите на Ведрев заблестяха да научат колкото се може повече.

-         Точно така и доколкото научих, господин Банкеров доста е объркал конците, някаква мацка му е завъртяла главата.

-         Еее, Слънчев ще го излекува, нали са от една орбита, все някак ще се разберат.  – намигна Ведрев на Фръцкова и двамата избухнаха в смях. - Ще липсваш на всички ни, дано поне до края да дойдеш. – приятелски я потупна по рамото Ведрев и се обърна да влиза в залата.

      Днес д-р Слънчев имаше специален пациент - собственик на банка и много известна в пространството личност. Все още това нищо не значеше, специалното в случая беше, че пациентът бе спонсор номер едно на клиниката. Беше участвал в построяването ù от първата копка до пълния ù блясък. Господин Банкеров, случайно името му беше такова, продължаваше да финансира внедряването на всякакви нови програми, които биха имали положителен ефект при лечението на влюбените. Днес за първи път беше потърсил услугите на клиниката като пациент. Това беше прецедент. Банкеров си плати като за ВИП, без да му мигне окото, въпреки протестите на Чародейски и Фръцкова.  След това написа банково нареждане пред смаяните им погледи за огромна сума с цел бързото построяване на параклис в двора на клиниката. Настоя и за отпускането на постоянна длъжност за духовно лице. Чародейски и Фръцкова останаха без думи.

     Слънчев беше веднага издирен за спешна консултация по секретния си номер, който го знаеха само пет човека от Земята. Това не беше предвидено в препълнения му  слънчев график за три месеца напред. Не можеше да откаже на Чародейски, въпреки че точно тази сутрин имаше поредния запис на живо в телевизията. Водеше редовно предаване за Любовта в най-гледаното време. Ще го чакат. После трябваше да бъде на летището, е, там нямаше как да го чакат. Имаше участие с доклад - „Любовта в годината на Тигъра”, който трябваше да бъде прочетен от трибуната на Световен конгрес на психотерапевтите в Япония, освен това трябваше да води със себе си и някаква млада напориста специализантка.  Успя да се запознае все пак с Банкеров. Препоръча му пълен релакс, сауни, джакузи, пиене на течности до два литра на ден и му обеща да се видят след три дена като се върне от чужбина. Тогава щяха да разнищят всички екзистенциални проблеми на дарителя.  Работата на Слънчев се състоеше да предразполага пациентите си към откровен разговор, умееше да ги изслушва, проявяваше емпатия, от която всички влюбени отчаяно се нуждаеха. Те искаха да бъдат чути и подкрепяни. Най-много обаче искаха да знаят дали са виновни или не. Разбира се, че никой не беше виновен, че се е влюбил. Първата работа на Слънчев беше да им разясни, че нямат никаква вина. Тогава те се успокояваха и разпалено започваха да споделят всичко. Слънчев оставяше пациентите му сами да се убедят в това, което искаха, сами да намерят изхода, подреждайки мислите им в правилната посока срещу солидно заплащане, както си му е редът.

     Успял да отфутболи Банкеров за отрицателно време,  Слънчев наперено се

отправи към изхода. От залата за дискусии се носеше силна музика в латиноритъм и весели подвиквания с подсвирквания. Намали крачките и реши да надникне като леко отвори вратата.  Не можеше да повярва на очите си.  „Тия са полудели...” - помисли си Слънчев. Млади и стари, пациенти  и медицински персонал весело танцуваха ламбада в дълга редица - влакче. Най-отпред беше кака ти Нина - зачервена, разгърдена и изпотена. „Виж го ти Чародейски, никога не съм очаквал от него такова нещо.”- продължи да се пули Слънчев. В това време Чародейски тръскаше задните си части в латиноритъма, хванал през кръста Фръцкова, а Ведрев здраво беше хванал през бюста Бързопипкова и плътно я следваше да не пропусне някоя извивка на тялото ù. Слънчев стоеше като  хипнотизиран, забравил за миг, че има интервю в телевизията, забравил, че трябва да лети за чужбина. Гледаше и не вярваше на очите си, никой не му обърна внимание. Тези хора бяха погълнати изцяло от работата си, бяха я превърнали в удоволствие, веселяха се и лекуваха едновременно. Да, той, Слънчев, никога не би си позволил такива волности, за него това беше недопустимо, да, беше направил кариера, беше стигнал върха, хората го мислеха за щастливец. Слънчев дълбоко въздъхна и безшумно затвори вратата. Излишна предпазливост, защото никой не го видя. С натежали крака бавно продължи навън.  Черният джип с тъмните стъкла го чакаше да го отведе за поредната среща със слънчевите лъчи. Някаква тъжна ламбада прозвуча в сърцето му.

След три месеца

     Точно в 8 часа старша медицинска сестра Фръцкова почука и влезе в кабинета на д-р Чародейски - началник на Клиника за влюбени „Авлига”. Трябваше да му съобщи две новини: първата е, че техните пациенти – Петър и Мария  канеха Фръцкова и Чародейски да им станат кумове на скромното им сватбено тържество. Гражданският и църковен ритуал щял да бъде извършен в двора на клиниката в параклис „Свети Валентин” от брат Амур. Втората новина съдържаше слънчевия факт, че д-р Слънчев ще постъпи като пациент.

К Р А Й