/част 2/
Слав говореше по телефона и в същото време се разхождаше нервно в хола. „Гаден проект“ – псуваше на ум и в същото време се усмихваше и пращаше положителна енергия на човека от другата страна на разговора. „Хайде свършвай, уморен съм“ – и продължаваше да се самонавива, че нервността му се дължи на работата. Но дълбоко в себе си знаеше, че причината е друга. Вчера просто каза „Майната му“ извика Катя и направо я заля със студен душ.
- Кат, и двамата се кефим един на друг. Това са ключ за в къщи, за входната врата и чип за асансьора. Ще те чакам утре в 5. Знам, че е събота и искаш да си починеш, но мисля, че ще имаш време за това. Аз те желая и мисля, че и ти го желаеш. И двамата нямаме време да се обясняваме и навлизаме във връзки с някой непознат. Просто ела.
Катя беше осъзнала какво й говори още от самото начало и беше замръзнала в някаква странна гримаса, смесица между учудване, възторг и може би доза паника.
- Аха. – това беше единственото, което промълви, стисна в длан това ...