Плажът беше безлюден. Ако това място изобщо можеше да се нарече плаж. Пясък нямаше. По-скоро приличаше на каменна кариера с откъсналите се от стръмната скала огромни късове, които се търкаляха безразборно навсякъде по брега. Нагоре по възвишението се виеше тясна пътека – истинско екстремно изпитание за всеки, дръзнал да премине по нея. Накрая тя излизаше на шосето, опасващо езерото Гарда.
Именно по тази пътека бе слязъл здравенякът, чието мускулесто тяло в кафяв загар блестеше под лъчите на утринното слънце. Движенията му бяха леки и елегантни, загатващи за добре поддържана и тренирана фигура. Тъмната му коса вече изрусяваше, а това бе сигурен знак, че младежът често прекарваше времето си на открито.
Мястото беше пусто. Никой не желаеше да се пребие, докато се свлича по пътечката. А и водата тук бе твърде дълбока и студена. Точно това пък желаеше Джовани – използваше всеки свободен миг, за да се отдаде на любимото си хоби – гмуркането. До него имаше огромен черен платнен сак. Скоро отт ...