Оперативката при директора на полицейското управление в Местре, сателитно градче на Венеция на материка, току-що бе завършила. Комисар Анджело Морати се появи в коридора и веднага се отправи към автомата за кафе. Вкара две монети в машината, натисна бутона за еспресо с мляко и търпеливо зачака. Щом пластмасовата чаша се напълни, стройният атлетичен мъж отпи малка глътка, кимна одобрително и тръгна към кабинета си.
Беше облечен в цивилен тъмносив костюм, който трудно скриваше мощната мускулатура на крайниците му. Не носеше вратовръзка, горните две копчета на ризата бяха разкопчани. Имаше леко удължено гладко избръснато лице, с волева брадичка и изпъкнали скули, а кестенявите му коси бяха подстригани късо. Плътно наситените му кафяви очи можеха да бъдат смразяващи или пък топли и мили – в зависимост от това, кого наблюдаваха.
Докато мъжът влизаше през вратата, се чу настоятелен телефонен звън. Морати ускори крачка, остави чашата с кафе на бюрото и вдигна слушалката:
– Комисар Морати на т ...