Големият часовник в нишата поклащаше махалото си с отмерени движения, съпроводени с отчетливото тиктакане на механизмите му. Звукът се разнасяше навсякъде из спокойната и тиха атмосфера на кабинета, обхождаше картините и статуите, промъкваше се под старинните мебели, преди да излети навън между завесите на леко отворения прозорец. Въпреки че в помещението цареше идеален ред, сеньора Роси педантично оглеждаше всяко кътче. Стремеше се да открие и най-дребното несъответствие от порядъка, който бе установила собственоръчно от близо двадесет години. Всяка вещ имаше строго място, така че да се впише хармонично с пространството около себе си и същевременно да не дразни окото на някой от посетителите на това място. А те не бяха обикновени – политици, бизнесмени, известни хора на културата и изкуството или накратко казано уважавани граждани на републиката.
Внезапно погледът на сеньора Роси се спря на голямото махагоново бюро. Нещо не беше в ред и тя внимателно огледа предметите върху него, дока ...