Ключът на любовта
Глава 5
- Хайде, г-це Питърсън, закъсняваме за снимките – Ричард припряно погледна часовника си, влизайки в кабинета.
Бе свикнал винаги, каквото и да прави, да бъде точен и да не кара хората да го чакат. Смяташе, че е неуважително към другите, а и проява на лоша черта в характера. Въпреки че беше Ричард О’Брайън, най-известният, най-желаният, най-харизматичният актьор и мъж в момента, той не желаеше да си позволява волности. Не беше от типа разглезени звезди, които се чудят с какво да привлекат вниманието върху себе си. Беше земен човек, отказваше да се възползва или да злоупотребява със славата си. Държеше на точността, уважаваше поетите ангажименти, но изискваше да му се отвръща със същото. Черти, за които мениджърът му Джейсън, бе предупредил Вивиън още в първия ù работен ден.
- Идвам, идвам, г-н О’Брайън! – изрече Вивиън, набързо изпивайки кафето си.
Тази сутрин тя изглеждаше различно. Бе подчертала красивите черти на лицето си с лек грим, а кестенявите ù къдрици ...