alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
72 3524
16.07.2014 г., 21:51 ч.  

Когато го няма - умирам 

  Проза » Писма
1378 0 12

Когато го няма – умирам

 

Пиша ти, мила приятелко! Да те попитам „как я караш“!?

И да ти кажа, мила приятелко, без него как оцелявам.

Навярно и ти си изстрадала от живота, от тежкото бреме.

Навярно и ти като мен, понякога душата ти стене.

С неволите в дните се справям. Трудно, но бутам ги някак…

Но в нощите, мила приятелко, в нощите съм много самотна.

Искам го! Така силно го искам… До него да се събуждам.

А когато кошмари сънувам, в прегръдките му да се сгушвам.

Да го докосвам, целувам, дори аромата му само да вдишвам.

Тогава очи ще затворя и нежно ще го обичам.

Липсва ми! До болка ми липсва! Когато го няма – умирам!

И дните броя в календара...

Очаквам със трепет да видя, любовта му с мойта любов във очите!

Пиша ти, мила приятелко!

С надеждата да ми олекне, а така да искам тъгата от сърцето ми да изчезне!

 

 

                       

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Мануела! Права си, че трябва да ценим това, което имаме в живота, но понякога болката от липсата е така голяма, че е трудно да забележим и малките радости. Поздрав и от мен!
  • Мила Ваня, аз също се радвам да те "видя". Относно стиха ти, бих искала да ти кажа, че навярно всеки е изпитал тази болка, някога, някъде, заради някого. Но трябва да насочим мислите си към всичко онова, което имаме в живота си, а не дооценяваме: дишаме, движим се, виждаме, чуваме, говорим, пишем, творим... Намери сили да оцениш тези благословии, да бъдеш благодарна и знай, че светлина има. Имай търпението и вярата да я дочакаш! Поздрав от мен.
  • Привет, Ангел! Благодаря ти за прекрасния коментар и усета да уловиш болката и да прозреш истината! Любовта наистина спохожда единия с огромна сила за да я изпита, преживее и даде, но на някой, който иска и е готов да я понесе!
  • Боже колко силно боли любовта!!!Найстина трогателно признание!Страшно се натъжих!В повечето случай любовта спохожда силно само единия ...И душата и сърцето тогава си патят!Дано намериш сили да преживееш мъката си !Сигурен съм че някой ден може и да нее слънчев но ще намериш човека който те заслужава!Вярвай!!!
  • Радвам се, че отново си тук Милко! Сърдечно ти благодаря!
  • Pozdravi Vanq!!!
  • Благодаря ви, Кръстина и Донко за милите думи! Понякога с най- простичките думи сърцето казва толкова много.... Желая ви, щастие на всички вас, спрели се при мен!
  • Много искрено написано, като иповед. Справила си се прекрасно.
  • Много искрена, красива изповед, която докосва сърцето!
    Казват, че любов, която не разплаква очите не е истинска любов,
    но аз пожелавам занапред споделена любов и щастлив късмет!
    Нека само сбъднати мечти да пеят звънливо във всички дни!
  • Благодаря ви, Любомир и Алина за подкрепата! Текста е простичък, но това чувствам в момента и тази болка в гърдите е непоносима. Сигурна съм, че всеки е изпитвал това чувство и разбира, макар и с обикновени думи написано на хартия.
  • Харесах неподправената ти изповед!
    Поздрави, Ваня!
  • Към читателите с огромно извинение! Много неприятно, явно има проблем с текста! Моля, публикуващите да отреагират и по възможност да се поправи! Предварително им Благодаря!
Предложения
: ??:??