Когато любовта си отиде
Мигът на онова мъчително мълчание отново бе хвърлил мрачната си сянка над нас... Отчаяно търсех погледът ти, но ти ме избягваше всячески...
Исках да видя в очите ти нежност, да потръпна... Като лист... Да поруменея... Да се почувствам отново, като двадесетгодишно момиче... Исках да те накарам да повярваш, че отново съм готова... Да тръгна посред нощ да те търся... Боса... Сред бодливи треви...
Исках да ме оставиш да те поръся с капчици обич... Като дъжд...
Бях готова да ти дам отново от сока си... От меда си... Да те обая с красотата си... С мекотата на кожата си... Да те накарам да изпиташ пак онова копнение в себе си... Да почувстваш замаяност... И безвремие... Когато си в прегръдките ми... Да те погаля отново с миглите си... Да те разтърся... Да се плисна в теб, като вълна... Като мистерия, която поглъща...
Но не... Сякаш се блъсках в стена...
Дъхът ми бавно премина в стенание... После тихо отидох в моя си призрачен свят...
© Светла Асенова Всички права запазени
Поздравления!