19.
Когато си влюбен, когато обичаш,
за тази любов ти живееш,
за нея дори и на смърт се обричаш.
Не ги чу, че идват. Разбра чак когато въженият мост се разлюля и видя Черньо и Пухи да тичат към нея. Жабата се изправи и слезе от камъка. Кучето и котаракът скочиха на земята и се обърнаха назад, в очакване да се появи Момчето.
Нощта бе ясна. Грееха безброй звезди. Луната надникна над короните на елшите, огледа се предпазливо и се подаде цялата. Застана точно между двата железобетонни кола на моста и освети пътеката от дъбови дъски. Двете дебели въжета заприличаха на ръце на чудовище, протегнати напред, готови да сграбчат жертвата си.
Жабата потръпна при тази мисъл и тъкмо да сподели това с Пухи и Черньо, Момчето се появи на отсрещния бряг и смело тръгна по моста.
Не се държеше за перилата, а беше вдигнало с две ръце бастуна над главата си и викаше разпалено:
– Вижте ме! Вижте ме, вече не се подпирам!
Жабата не само че не се зарадва, но усети как я облива студена пот и се разкрещя:
– Хвани ...