10.07.2018 г., 9:06 ч.

Когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... 

  Проза » Еротична
1202 1 0
В моята Вселена цветовете непрекъснато се размесват. Обичам бялото си. Това е моят цвят. Той е очакване. Въпреки че залагам на оранжевото. То е надежда... А когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... тогава пристигаш и залезът свлича премяната си... Земята и небето сменят местата си. Вселената ми се взривява, за да се родя отново... Безбрежно синьо е. Летя... В най-топлото от палитрата. И само дъхът ти напомня, че съм в нежната безкрайност... до теб.
© Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1861 
Предложения
: ??:??