От десетина години всяка свободна минута ми е заета в обмисляне на важен въпрос, стоящ пред всеки уважаващ себе си и мама млад мъж „Да се оженя ли и като коя мома ще ми пасне най-добре!” А аз съм много добър в сметките, защото не само, че съм математик, ами съм и доктор на споменатата наука. Няма нещо в живота ми, което не е подложено на математически анализ, пресмятане и всякакви тарикатлъци, само и само да взема най-правилното решение. Та и сега! Примерно някой приятел почне да ме навива:”Ожени се, бе Христофоре, (Христофор съм аз) винаги ще имаш манджа!” Друг веднага се обажда:”Да бе, ако може да готви…” Един ми смигне:”И да знаеш, винаги , когато ти се прииска секс, дупето на жена ти до теб!” След него петима се жалват:” Ако не я боли глава, не е уморена, не е в цикъл, не е в настроение…” Няма да дотягам с положителни и отрицателни примери, защото на почти всеки му е било на главата. Все пак, като добавим жалостивия поглед на мама, който всеки ден ме съпровождаше с молба ”Айде, бе Христе, айде ми доведи снахица, че и аз внуци да дандуркам”, везните взеха да наклоняват към решението „Па ще взема да се оженя! Я колко народ го е направил! И са живи!”, дори процентът на хвалещите се е почти 52!” Когато идеята узря достатъчно, взех, та се регистрирах в онези сайтове за запознанства и на втория ден имах стотина кандидатки. Привиках мама и взехме да отбираме. Селекцията се оказа особено трудна, но в края на петия месец се спряхме на Теменужка. Прекрасна девойка, надарена с хубост, ум и мъдрост. Точно като за съпруга на доктор на математическите науки! Така каза и мама! А тя разбира от тези работи, защото се е омъжвала пет пъти!

Когато дойде денят, в който с Нушка щяхме да се срещнем, мама ме изпрати с блеснали от щастие очи, лисна ми вода за късмет и с крайчеца на окото видях, как се прекръсти с надежда и слова”Божке, дано се харесат!”

И така, повлякох се към мястото на срещата и обмислях какво трябва да правя, кажа, поведение, думи, ахкане, ихкане, възклицания и възхита. Като първо, трябваше да се отбия в цветарски магазин. Жените си падат по тази неща, още повече, че Теменужка си е цвете по име. Не знам вие доколко често влизате в подобно кожодерско място, но аз как не припаднах, не знам. Една роза 5 лева! Букетче – от десетарка нагоре! А цветарката ми ги нарежда едни, омайва ме един вид, но парите са си пари! Цветята били от Холандия, от Занзибар…А бе как не ми предложи орхидея от Северния полюс, не знам. Разбира се, не я наругах, все пак съм доктор някакъв, само и тръшнах вратата. Пътьом наскубах някакви зелени треви, защото не бива при дама на първа среща да си с празни ръце! Още повече, че тревата беше сочна, свежа, мирише пролетно…

Като видях Теменужка, много се зарадвах! Същата си беше като на снимката! Хубавелка! Среден ръст, всичкото и средно! Коса, килограми, дължина на пола, токче… И дори се зарадва на букета, ако го наречем така.

- Колко се радвам, че помниш за моят зайко-байко! – изчурулика тя – Донесъл си му тревичка!

- Да, разбира се! – зарадвах се на поднесеното на тепсия обяснение и го допълних с моя версия: - Цветарския магазин затворен, но пък я каква трева има. За зайко байко.

След тази патетика взехме да се разхождаме из парка. По едно време Теменужка се възторгна много от природните красоти и слезе до малката рекичка, която преспокойно си бълбукаше в коритото.

- Ой, колко е красиво! Ай, какви камъни! Их, какви рибки плуват. – така възклицаваше Теменужка до момента, в който се лисна дъжд, за който казват, че е като из ведро. Аз, като човек, който пресмята и предвижда всичко, на часа извадих джобния ми дъждобран и моментално се покрих. Теменужка обаче го закъса, защото беше нагазила да се радва на риби и попови лъжички и до като се измъкне, стана вир вода, а обувките и останаха в калта. По този повод и казах, че винаги трябва да следи метеорологичните прогнози, да се снабди с джобен дъждобран или сгъваем чадър, та ако закъса, да има с какво да се покрие. Както и да е, да и е обеца на ухото, но тази непредвидливост и струваше три дни кашлица и сополи. Докато беше в болестно състояние, обмислих да я поканя на кино. Проучих цените на билетите и изпаднах в прединфарктно, прединсултно или друго предсмъртно състояние и зарових идеята като неосъществима.

След като пораженията от дъжда бяха елиминирани и Теменужка вече беше на крак, отново започнахме да си пишем съобщения, да си чатим и в някакъв момент съм и пратил емотиконче с храна, което тя приела като покана за ресторант или нещо от сорта. Писа ми, че можело да се видим някъде и да хапнем. Поне нямало да ни навали дъжд. Но за всеки случай щяла да си вземе чадър. Или дъждобран.

Започнах да обмислям този вариант. Почнах да пресмятам от тук от там и все не можех да достигна до приемливо решение. Ресторант! Ами преди година бях там по повод рожден ден на колега! Пълен абсурд ! Посреща ни някаква, гостеса била. Води ни към маса, за да ни настани, като че ние сме кьорави. Колегата иска до прозореца, гостесата му казва, че била „резерве”. Той иска до фикуса, а тя намила”резерве”. Само тази до врата на кухнята била свободна. И защо ни води, моля ви се? За да и даде левче, че е вървяла пред нас като някой фелдмаршал. Същото и със сервитьора. И той пърха за щяло и нещяло, накрая да получи бакшиш. За сметката да не говорим! Резачка! Няма да ходим на ресторант! Ще ме оскубят като кокошка, в моя случай, като петел. По-добре на закусвалня… Добър вариант…Но като се замислих, май не е…Там пък като наредили едни блюда!!! И всяко те мами „ела ме изяж”. Ами Теменужка, като средна на килограми, току виж награбила десетина. Ей така, да ги пробва! И после аз да ги дояждам! Да се излагам! Никаква закусвалня. Ще кажа, че съм на диета! Ще я поканя на пикник! Каквото взема, това ще е. Може да купя една копърка! С цял хляб. Ще топим залци, но на две хапки копърката ще замине. По-добре е сандвичи! Ща намажа масло, кашкавал…Обаче маслото калорично, а Теменужка може да е на диета като мен. Ще сложа малко масло на едната филия и извара. Диетично, красиво… Но пък как ще си разчекваме устата с по две филии. Ще трябва да направя чай! Ама разбира се! Ще направя чай! Имам билки!Аз съм ги брал! Сандвичите ги отхвърлям, грозно е някак си да зяпаме, за да захапем филиите. А чаят се пие с финес. Полезен е, здравословен, не се пълнее, мирише хубаво. Ще направя два термоса! Един със захар и един без захар. За асортимент. Ще взема и две бутилки с вода, да си прокарваме чая, ако на някого му приседне или се задави! За всеки по бутилка! Не съм стиснат!

Така и направих! Поканих Теменужка на пикник и ето ни на зелена поляна. Постилам аз едно одеало за двамата! Изобщо не съм и заръчвал да си вземе свое. После вадя чаши, термосите и започвам щедро да наливам чай. Дори и клечки за зъби бях взел! Знае ли се, може на някого нещо да му влезе между зъбите. След първата чаша, Теменужка извади от чантата си нещо увито в салфетка. Оказа се сандвич, моля ви се! Нездравословен! С масло, кашкавал, шунка, маруля, домат, майонеза, направо щях да се удавя в слюнката си, като я гледах

- Христофоре, ама ти защо не пиеш чай? – осведомяваше се през пет минути Теменужка и ми обясняваше колко много обичала такъв сандвич, но не знаела дали аз ще ми улуча вкуса, та взела само за себе си.

- Много се радвам, че не направих и за теб, защото както виждам, ти си на диета! Браво на теб! Аз нямам такава воля! Като съм гладна, ям! А ти, втори термос чай пиеш! Че и си прокарваш с вода! Я аз да изям и другия сандвич! С кюфтенца. Обожавам ги! Пържени и с много лук! Пухкави са. – обяснява тя и ги захапва, а на мен змии и гущери ми плуват в корема. А там, само чай! После вади едно кенче бира, за да си прокара. С чай не ставало! Като че не знам!Приседна ми като я гледах, та чак се задавих.

- Бързо пийни вода, че се задави с този чай! – посъветва ме загрижено тя

След втория сандвич Теменужка вади парче баница. После кекс. И курабии. Парче шоколад! Не можела без да заслади накрая.

Набързо превъртях сметките в главата си и не можех да се начудя. Точно бях решил да се женя, а взех да се отказвам. За дъждобран бях помислил, за разходи по ресторанти, закусвални и пикници, дори годежен пръстен бях решил да измайсторя. От халка за перде, боядисана с жълт бронз!Бутикова работа! Какво ще кажа на мама. Чудя се къде ли сгреших.