2 мин за четене
Когато се запали фенерът
Живял някога един разбойник... Убивал, грабил, трупал награбеното, докато един ден казал: СТИГА. А после? Като не знаел послето, влязъл в един храм и се замолил. Гледал хората как го правят и той така. Питал и се молил: Кажи ми, Боже на хората и добиците, как да откупя лошотиите, дето съм сътворил, как да се измия от кръвта человеческа? И като го правел това много пъти,най-накрая отговор дочул от ангел, само за него виден: Купи лозе и къща в него съгради, та там сам в размисъл и работа заживей и който от там помине, с грозде гощавай. А пари за гроздето да не вземаш - тези, дето си награбил, до края ти ще да ти стигнат!
И купил лозе на южен скат, па къща в лозето съградил колкото за себе си. Ни жена потърсил, ни скот някаква. Хубаво и слънчево грозде раждало лозето и без да му се свиди, на людете божии го раздавал, а те го благославяли и хвалили за доброто му сърце, за смирения му живот и поглед... Година, две... пет... И пак отишъл в храма, че не знаел къде дру ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация