Дори не съм разбрала кога си си тръгнал. Дали съм нямала очи да видя или уши да чуя, все едно, теб май отдавна те няма. Когато усетих липсата ти, попитах някого къде си, но той дори не те познаваше, все едно. Къде съм била?
Отишъл си си толкова тихо, колкото тихо отшумя страстта ми към теб. Съвсем безболезнено, ти знаеш, една сутрин чувството просто го нямаше. Тогава ли си тръгна? Опитахме ли изобщо да оправим нещата? Да, аз знам, че ти не обичаш да кърпиш душевни пробойни. Сега, като се замисля, не съм те чула да казваш „Сбогом”, да, аз знам, че ти никога не би го казал.
За теб знам повече, отколкото за себе си. Вторачвала съм се в лицето ти безброй пъти и съм заспивала, повтаряйки си някоя твоя дума... Тогава защо не се получи? Защо дори не ме боли? Някъде по пътя престанах да се обръщам, за да те видя и сега дори не знам дали много зад мен си изостанал или си някъде твърде напред... Все едно, не си до мен, сега това е сигурно.
Отивам в банята и там е тихо както никога, все едно в ба ...