- Обещай ми вече, че няма да ме молиш повече, моля те!!!Моля те, поне ти ме остави да изживея живота си така като искам, по моите правила, моля те!!! - сълзи напираха в очите й и тя беше непосилна да ги спре, колкото и да искаше! - Моля!!!
Той я погледна, и в този поглед беше притаена цялата любов на света.Как да й обясни че тази молба, това ако може да се нарече разумно и най-правилно решение, той настояваше да бъде сторено, защото я обичаше и неискаше да я загуби.Сега след толкова години търсене, не искаше да изпита отново самотата, която впива устни в неговите, и се приютява в леглото му, за да пие живителните му сили.Сега, когато я намери тази стара , колкото света любов и едновременно така нова, както порив, като ново начало, като никога неизпитвана досега пролет............Намери я, за може да я загуби, но този път безвързвратно, завинаги........
Тя се усмихна през сълзи и се запъти към дансинга, бяха пуснали любимата й песен.Песен, на която тя танцуваше като обезумяла, вкопчила ...