Беше там пред мен, втренчените ти шоколадови очи сякаш минаваха пред мен. Колкото и да се взирах в тези очи, не успявах да разбера дали потъвах в тяхната топлина или виждах пламъците в моите като отражение върху късчета лед. Протегнах ръката си, а кожата ù изглеждаше толкова грапава, така бледа. Такава ли беше, или изглеждаше такава в сравнена с всяка перфектно изваяна част от тялото му? Чувах всяко свое вдишване, имах чувството, че всяко мое движение издаваше свой собствен звук, който неговият слух долавяше. Чувствах се като стара заводска машина, чиито части отдавна не бяха смазвани. Стоях като вцепенена, вените по цялото ми тяло пулсираха. Единственото, за което се молех, беше времето да спре, всичко да остане като нарисувано върху платно. Не можех да отлепя поглед от дълбоките му, но така безизразни очи. Те никога не издаваха чувствата и мислите му. Стоеше пред мен толкова замислен, плътните му устни леко се разтегнаха в едва доловима усмивка, която за мен оставаше така красноречив ...