15.09.2006 г., 23:07 ч.

Когато това се случи 

  Проза
3377 0 4
51 мин за четене
Когато това се случи
Когато любимият й почина, тя не намери сили да заплаче. Дори не чу и не забеляза как я обсъждаха селските клюкарки:
- Брей, каква корава жена! Една сълза не пророни!
- Толкова го е обичала!
- Ами, сигурно Докторът й е сложил някаква инжекция, да не й стане лошо!
Никоя от тях не знаеше колко нощи скришом бе плакала, а денем се държеше, сякаш нищо не е било! Сълзи не й бяха останали! Толкова мъки бе преживяла заедно с него през последните две години, че когато той я напусна, почувства облекчение. Заради него – няма да се мъчи повече!
Някога баба й мереше времето в петилетки. Днес всичко протича много по-интензивно, като че земята е почнала по-бързо да се върти. За Мария животът се променяше на двугодишен период.
Двете години в колежа за детски учителки бяха изпълнени с много емоции, включително и запознанството й с Владо. Срещнаха се в една детска градина, където ги бяха завели на открит урок. Той беше художник. Рисуваше със спрей една от стените във фоайето с покемо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Белинска Всички права запазени

Предложения
: ??:??