Тук с малко думи  се изказва библейската мъдрост, че между процесите и явленията в природата има причинно-следствени връзки. Както от засятото семе израства съответното растение, така и определено действие, довежда до съответен резултат.   

Вятърът, като природно явление, има положителен и отрицателен ефект. Положителният е, че докарва дъждовни , градоносни  или снежни облаци, есенно време брули листата от дърветата,  променя температурата  на въздуха  и др. Отрицателното му действие, при определени условия, се свързва с предвестник на буря. А бурята, поради естеството й, човек не я обича, защото  причинява разрушения и беди.

Тук  изразът „сее вятър“ е с преносно значение. Припомняйки ни за това явление, пророк Осия /8:7/  насочва вниманието ни към причинно-следствените връзки и в духовния свят. Ако човек върши добро, ще очаква добър резултат. Ако действията му са лоши, зли, то резултатите ще са катастрофални. 

Пророк Осия, изрекъл тези думи, принадлежи към така наречените  „малки пророци“, тъй като книгата му е по-кратка, в сравнение с тези на другите пророци. Живял е в 8 век Пр. Хр. Историческият период, за който пише е трагичен. По това време Асирия се разширява и разпокъсва Израел - жителите на Самария са пленени и изпратени в изгнание.

Бог разкрива на Осия причините за сполетялата ги беда: неподчинението на народа и управниците към завета им с Бога; те вършат беззакония, безчестие, блудство; поклонение и жертване на идоли.  Пророкът предава Божието възмущение:…“както Адам престъпиха завета…постъпиха коварно към Мене. Галаад е град на онези, които вършат беззаконие, опетнен е с кръв и както разбойнически чети причакват човека, така дружината свещеници убива по пътя към Сихем. Да! Те вършат безчестие. В Израилевия дом видях ужас; там се намира блудство у Ефрем и Израел е осквернен“, Осия 6:7-10, „…в Галгал жертват телета; и жертвениците им са многобройни като куповете тор в браздите на нивите“, Осия  7: 9. 

Пророкът сравнява неподчинението на народа със сеене на вятър, от който, закономерно, както при разрушителна буря следват беди.  Бог е разгневен и решава да ги накаже, чрез нападения на съседните племена, които  опустошават реколтата и изземват добитъка. В резултат на това настъпва глад. Така се потвърждават и пророческите думи от Второзаконие 28:33: „Народ, когото не познаваш, ще изяде плода на земята ти и на всичките ти трудове; и ти ще бъдеш винаги само притесняван и измъчван“.             

Изходът от това положение  пророкът  вижда  в обръщането на народа към Бога:  „Тогава Йоахаз се помоли на Господа; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израел заради сирийския цар“... „И Господ даде избавител на Израел, така че се отърваха от сирийците и израелтяните живееха в жилищата си, както преди“, 4 Царе 13:4-6.

Но след като в Галгал продължават да жертват телета,  Бог изрича класическите  Си думи: „ милост искам, а не жертва, и познаване на Бога - повече от всеизгаряния“, Осия 6:6.

Потвърждение на думите на Осия четем и  в Притчи 22:8: „ Който сее беззаконие, ще пожъне бедствие и жезълът на буйството му ще изчезне“. „ А който сее правда, жъне сигурна награда.
Който е утвърден в правдата, ще стигне живот,”Притчи 11:18,19.

В Йов 4:8 се казва: „ Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и  жънат“.

Всичките ни разсъждения, обаче, биха били безполезни, ако  не си  вземем поука. А тя е, че нашето благоденствие зависи освен от Божията воля и от нашето стоенето пред Него т.е уважението и изпълняването на Неговите повели.

В какво конкретно  може да се изразява това?

 - Освен в  знание и приемане на Божиите изисквания;

- Самоконтрол на мисли, думи и действия;

- Позволяваме ли си съзнателни грехове или се осланяме на Божията милост, че като се покаем, Той ще ни прости?

Спряхме се върху един стих. Но в Библията  има много такива стихове, със заложена мъдрост, знание и поука,  от които можем да черпим, когато си пожелаем. И един от тях е  „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне“ , Галатяни 6:7.