Коледа за всички

23.12.2005 г., 15:59 ч.

Проза

3389 0 0

15 мин за четене

Стоях във малката си кола и чаках да ме измъкнат от преспите ,които бяха затрупали шосето по което трябваше да стигна до новата си работа.Фактът,че днес беше свършил първият ми работен ден,а до Коледа оставаха по малко от три дни ,тринадесет часа,петнадесет минути и педдесет и девет секунди,както пишеше на интернет сайта с адрес http://koleda.usmivka.com/ не ми навяваше кой знае какви щастливи мисли,но въпреки това се опитвах да се настроя предпразнично. Стоях и гледах през прозореца и се чудех дали да включа парното и да задрема рискувайки да се задуша от изгорелите газове на старичкото ми трабантче или да подскачам на място за да се стопля.И двете алтернативи не ме устройваха и пресмятах на ум километрите ,които ми оставаха до новата работа,която се намираше извън града в една току що приватизирана горичка и беше притежание на някакъв чужденец,за който се говореше че е дошъл чак от далечна Нидерландия.Там беше открита наскоро фабрика и почти половината град беше започнал работа ,а и заплатите за сега бяха доста високи,което даваше на хората нови надежди. Снегът се сипеше на парцали и засипваше и без това засипания път.Започваше вече да се смрачава.Както всяка година пътните служби и сега бяха изненадани от ...неочаквано навалелия сняг.Може би всички те тайно се надяваха въобще да не вали сняг и да си вземат само големите заплати.Може би .Всеки имаше право на пред новогодишни желания.Дори и мързеливите . Вперих поглед назад по пътя с надежда да открия някоя верижна машина или трактор който да ме измъкне от пряспата,която се беше натрупала на пътя пред мен и в която се бях бухнал с малката си бивша,източногерманска картонена колица,която бях закупил за 100 лева от един пенсионер преди два дни ,за да не мръзна докато ходя на работа.Път почти не се виждаше и само посоката говореше ,че някъде там под дебелата половин метрова покривака има асвалт.Внезапно в далечината ми се стори че чувам звън.Може би трабантчето ми беше започнало да замръзва и се беше превърнало във ледена висулка,която звънеше от вятъра,който духаше в полето.Звънът отново се чу.Погледнах към радиото, но то беше изключено за да не изтощавам и без това стария акумулатор.Звънът отново се чу ,този път по продължително и по ясно.Внезапно ми се чу звук на мотор и в далечината зад мен блеснаха фарове и се появи тъмен силует,който скоро се превърна в мощен джип на огромни гуми.Той спря зад мен и вратата му се отвори.От там се подаде малка червена качулка и ...едно джудже се показа на вратата: -Как е колега?Закъса ли? Беше облечено със синьо кожухче и червена извезана със със сребристи нишки качулка на главата си.На ръст не беше по високо от осемдесет ,деветдесет сантиметра.Сигурно беше от някоя рекламна компания и сега пътуваше за да увеличава приходите и преди коледа. -Закъсах.-отвърнах аз.и реших да се пошегувам.-Чакам дядо Коледа да дойде да ме дръпне със шейната си,за да отида на работа. Джуджето ме погледна весело: -Качвай се при мен.Колата ще я издърпаме на сутринта.Или се притесняваш някой да не я открадне? -Едва ли-засмях се аз.-Освен ако не иска да я мъкне на гръб през преспите. -Ха-ха-засмя се джуджето и ми си стори ,че отново чувам звън на камбанки,който се носеше сякаш от джипа... Заключих моето малко возило и се качих в топлата кабина на джипа.Вътре миришеше приятно на бор и цялата задна част беше пълна с подаръци. Погледнах към моя спътник,който уверено подкара джипа на специално пригодената за него седалка и не се сдържах да не попитам шеговито: -При дядо Коледа ли отиваме или да раздаваме подаръците на децата? Джуджето се засмя отново със звънкия си смях: -И да и не.Първо трябва да разнеса тези подаръци,а след това ще взема нови.Ако искаш ще те оставя на най близката спирка,а ако искаш ела с мен? Замислих се за миг,но един два часа в повече или по малко закъснение нямаше да бъдат кой знае какво,а и друг път се бях прибирал късно от работа. -Ще дойда с тебе.Интересно ми е да се запозная с истински Дядо Коледа! Джуджето ме погледна под мустак,а то си имаше доста голям мустак и бала брада,които незнаех дали бяха истински,но отлично му прилепваха и даде по силно газ.Джипът полетя устремно през преспите и ми беше много чудно как така не закъсва или имаше и въздушни възглавници...Погледнах през прозореца.Не се виждаше никакъв път.Стори ми се дори че летим ниско над земята,но това беше може би заради високите гуми на джипа.След около двадесет минути спряхме пред една силно осветена сграда.На фасадата и светеше надпис:”Детски дом за надежда и любов”.Не си спомнях да съм минавал край него.Сигурно беше построен наскоро от някоя благотворителна организация и се намираше в страни от пътя по който пътувах всяка сутрин.радостна топлина ме сгря.Хубаво че все още се намираха хора,които мислеха за децата.По прозорците му светеха стотици рацноцветни лампички ,а на самия му вход имаше огромна елха също украсена със лапички и гирлянди,които бяха покрити от падащия пухкав сняг.На върха и грееше голяма червена звезда.Джуджето измъкна един червен чувал и ме погледна весело: -Ще помогнеш ли? -Разбира се-усмихнах се аз.-Но не е ли някак странно без Дядо Коледа... -Малко е настинал и аз го замествам днес-отвърна ми то. Аха –отвърнах.-А аз си мислех ,че той не настива и болести не го ловят. -Не настива кой знае колко,но все ще се намери някоя ревматична настинка-отвърна ми джуджето.-Макар че децата го очакват и много биха се радвали на един дядо Мраз... -Не се ли нарича дядо Коледа-погледнах го очудено аз. -Всеки го нарича различно-отвърна ми джуджето.Всеки го нарича както му се иска ,а той не се сърди на никого.Важно е децата и хората да са щастливи и да се радват на подаръците му и да забравят за грижите и проблемите си.Дядо Коледа или дяда Мраз-Няма значение. Замислих се.Предложението само беше започнало да се оформя в главата ми. -А не може ли аз да заместя дядо Коледа или дядо Мраз? Джуджето ме изгледа и писви хитро очи: -Да ти кажа честно ,още като те видях на пътя бях намислил да ти го предложа...Естествено срещу прилично възнаграждение.Но сега нещата стават още по ледни..ааа лесни исках да кажа.Естествено възнаграждението си остава. -Не искам никакво възнаграждение,освен...-и го погледнах весело.-Освен ако не изпълнявате Коледни желания на големи хора като мен? -Само това ли?-Няма по-лесно нещо от това,ти само си намисли желанието или желанията.-засмя се джуджето и като се пъхна в задната част на джипа измъкна едина закачалка на която стоеше един невероятно красив костюм на дядо Коледа-Мраз. Облякох го и костюмът ми прилепна.След това джуджето измъкна едни красиви червени ботуши от дъното на сака и ми ги подаде: -Внимавай с ботушите защото са малко нещо вълшебни.Не ги насилвай много. Не разбрах какво искаше да каже с това”не ги насилвай много”,но събух и без това пробитите си в подметките фалшиви подобия на зимни ботуши,които бях закупил от магазина за намалени стоки за тринадесет лева и обух червените ботуши.Те прилепнаха на краката ми и ми се стори че сякаш имат включени реотани,защото веднага стоплиха премръзналите ми ходила,макар че не видях да имат кой знае каква подплата от вътре.После джуджето ми подаде една изкуствена брада и мустаци,и една червена островърха шапка обсипана със малки сребърни звънчета по краищата.поставих брадата и мустаците и те шапката и ...бях готов дядо Коледа –Мраз.Нарамих чувала и следван от джуджето позвъних на вратата на детския дом. От вътре се чуха множество детски гласове и вратата широко се отвори.Няколко деца надникнаха нетърпеливо на вън а зад тях се показа красива и усмихната...Снежанка. -Дядо Коледа!Дядо коледа!-радостно викаха децата и подскачаха около Снежанка.-Добре дошъл дядо Коледа!носиш ли ни подаръци? -Здравейте деца-опитах се да преправя гласа си аз за да приличам на дядо Коледа-Мраз.-Бяхте ли послушни през тази година? -Дааааааааа-отвърнаха вкупом децата. -Деца-усмихната им каза Снежанка.-Нека да пуснем вътре дядо Коледа,за да си почине и да ви раздаде подаръците,а вие да му изпеете коледните песнички,които сте му приготвили. -Хайде дядо Коледа-завикаха децата и като ме наобиколиха ме поведоха към една голяма окрасена със гирлянди стая в средата на която светеше коледната елха. Пред нея имаше два красиви тапицирани с коприна столове а край тях в кръг бяха наредени малките столчета на децата.Бяха момченца и момиченца от най различни народности и раси,но всички бяха деца и всички се нуждаеха от топлина и обич,каквато в детския дом има даваха.А сега аз бях този,който трябваше да им донеса радост и щастие с подаръците,които те така нетърпеливо бяха очаквали. Красивата Снежанка ме покани да седна в едното кресло ,а тя самата седна до мен на другото. Част от децата седнаха на столчетата около нас а останалата се наредиха пред нас и след миг запяха ... “ Звънките им като камбанки гласчета се понесоха над нас и на мен ми се стори,че чувам отново оня звън,който бях чул в снежната виелица. Тихо е,тихо е Навън навън вали снегът ,зимният вятър навън мълчи. Коледа!Коледа!Днес не е сън,днес не е сън,Коледа свята си ти!.... Светло е,светло е,гори в нощта една звезда точно над нас сега блести, Има я ,има я, има я надеждата в нашите души,коледа свята си ти, Господи,господи,нали ,нали,господи нали,ти си Господи ,доброто начало, Коледа,коледа днес не е сън,днес не е сън,Коледа свята си ти Господи, колко звезди!Времето сякаш е спряло... Коледа,коледа,днес не е сън,днес не е сън,коледа свята си ти! Коледа,коледа,коледа,днес не е сън ,днес не е сън,коледа свята си ти! Коледа,коледа,днес не е сън,днес не е сън,коледа,свята си ти! Коледа,коледа,днес не е сън,днес не е сън,коледа,свята си ти!.. Огледах се за джуджето,но то не се виждаше никакво.Погледнах през заскрежените прозорци ,но не видях нищо друго освен сипещия се на парцали сняг.Не се виждаха и светлините на джипа.Хубава работа щеше да бъде ,ако си беше заминал ,но да се надявам че все щеше да се намери едно легло и за дядо Коледа. Погледнах към Снежанка ,а тя ми се усмихна лъчезарно: -Нещо угрижен ми се вижда дядо Коледа? -Аз всъщност не съм...-опитах се да обясня,но тя се засмя: -Аз също не съм...тази за която се представям,но какво значение има?За децата ние сме Снежанка и дядо Коледа!Нали?И те очакват да им раздадем подаръците за които са си мечтали цяла година.И всичко друго,дори и нашите проблеми,ако имаме такива, остават на заден план и бледнеят пред щастието,което децата очакват да им донесем...А какво по голямо щастие от това да видиш десетки щастливи детски очи? Тази Снежанка започваше да ми харесва все по –вече.А къде бяха останалите от персонала?Огледах се,но не видях никого. Тя забеляза това и отвърна: -Всички си отидоха да посрещат Коледа у дома си.При семействата си. -А ти..тоест Вие? -Аз...Моето семейство...За сега моето семейство е тук...А вие?Защо сте тук,а не сте при семейството си? Погледнах я и понечих да отговоря,но забелязах,че децата са притихнали и наблюдават внимателно как дядо Коледа и Снежанка разговарят и весело се разсмях и посочих чувала с подаръците: -А сега ще раздаваме подаръци!Наредете се един след друг дечица! Избухна радостна врява и мигом бяхме наобиколени от всички дечица. Снежанка застана до мене и започна да ми помага да вадим подаръците от чувала.Той се оказа доста голям,но ме притесняваше факта ,че може би няма да стигнат за всички,но опасенията ми не се оправдаха и скоро всяко дете беше заето да разопакова своя подарък и да го показва на другите.Ние със Снежанка бяхме оставени на заден план и продължехме прекъснатия си разговор. -Аз закъсах в преспите с моето трабантче и тук ме доведе едно джудже с огромен джип. Снежанка ме погледна любопитно: -А как дойде до тук? -Джуджето ме докара с джипа и ме помоли да заместя дядо Коледа-Мраз,който го бил хванал ревматизма. Снежанка се разсмя звънливо: -Колко хубава приказка ми разказваш.Сигурно от фирмата която те е наела много обичат децата за да наемат такива умели разказвачи като теб! Погледнах я учуден: -Не е приказка.Наистина ме докара едно джудже с огромен джип.Не го ли видя на вратата до мен? -Не-отвърна ми тя.-Не видях никого до теб. -А джипа който ме докара?Той беше на двора зад мен?И беше на огромни колела?Със сигурност си го видяла? -Не –поклати глава Снежанка.Но...сякаш ми се стори,че чувам звън на звънчета и пръхтене на елени ...а после някаква шейна иззлетя към небето...Но какво говоря...сигурно прекалено съм очаквала някой да дойде за да зарадва дечицата и ми се е сторило всичко това.... -Но ,нямахте ли уговорена среща с джуджето от фирмата за подаръци,което ме докара? -Не-Нямахме уговорка с никого.Целия персонал си замина по коледа,защото от фондацията която спонсорира детския дом се изпокараха помежду си и ни оставиха без заплати.Аз реших да остана тук с децата,защото...но както ти казах това е дълга история.Просто така реших,но не съм съвсем сама!Има и един стар портиер за охрана ,но той сигурно спи в стаичката си.А също така и едно овчарско куче,но то е от другата страна на дома от към гората и сигурно се е свило в колибката си. -Виж ти-засмях се аз .-Значи сега сме само двамата насред пустошта в този забравен по Коледа детски дом? -Така излиза-погледна ме със светло сините си очи Снежанка.Всъщност не я бях попитал за името и мислено я бях кръстил Снежанка,защото когато ме посрещна на вратата беше облечена като Снежанка ,със бяло кужухче и бели ботушки на краката ,и малка коронка в дългите и руси коси. -Ами тогава не ни остава нищо друго освен да се погрижим децата да прекарат весело коледната нощ и да се сбъднат желанията им,които те са си пожелали.А на сутринта ще видим,какво ще правим.А ти имаш ли желания,към дядо Коледа? Снежанка поклати утвърдително глава: -Да!...Но може да ти се сторят малко ...старомодни. -Кажи ми ги за да ти ги изпълня.Нали съм дядо Коледа?Моите желания щях да ги казвам на джуджето ,то то ме изостави и отлетя на джипа или със елените си и ще трябва да ги...кажа на теб,ако си съгласна? -Съгласна съм-отвърна тя.Кажи ми ги ,а аз ще се помоля те да се сбъднат. -Но първо ти ми кажи твоите-казах и аз. -Добре-моите желания са ,както ти казах малко странни,но такова е времето в което живеем. Аз искам да се оправи икономиката на България и да има работа за всички.Искам хората да престанат да мислят само за плащане на сметките и задълженията,с които ги облага държавата.Искам държавата да помисли за хората и да не ги тормози със заплащане на здравните вноски и да не ги заплашва със затвор.Искам хората в България да не се чувстват вечно виновни пред тлъсти чиновници,които облечени в държавна власт им изпращат писма по пощата за плащане на стари задължения и че ако не ги платят ще ги дадат на Агенцията за държавни вземания,за да могат отново тлъстите чиновници да карат своите тлъсти мерцедеси и да живеят в своите тлъсти къщи и да пълнят тлъстите си банкови сметки и да реват,постоянно да реват, че бачкат почти без пари на държавата, нашия мил Президент да се чуди как да спаси народа си от тези акули!Искам Хората да започнат отново да мечтаят.За нова къща,кола и почивка на море!Искам да няма самотни деца изоставени от своите безпарични родители в домове като този!Искам да няма родители,които да слагат край на живота си защото не могат да изхранват децата си!Искам българския народ да живее добре и да не ходи да работи в чужбина на алчни работодатели и да спи далеч от дом и сечейство!Искам щастлива Коледа за всички!... Слушах я затаил дъх и си мислех за моите две две желания,които бяха елементарни,да имам собствен дом за моето семейстмво и да сме живи и здрави всички ,но дори не бях успял да ги кажа на джуджето... -Ти си невероятна Снежанке!-промълвих .-Но чуй ме!Аз,дядо Коледа!Тържествено ти обещавам да изпълня твоите желания,защото те са невероятно честни и истински!И нека те да започват да се сбъдват от тази тиха и свята коледна нощ на татък!!!И който попречи те да се сбъднат да бъде стъпкан от яките крака на ...моите елени!!!Азд,дядо Коледа-Мраз-казах!!! Снежанка ме гледаше със блеснали потънали от сълзи на щасти очи ,а малката и коронка блестеше и я правеше да изглежда като истинска Снежанка от приказките. Децата подскачаха радости около нас и играеха с подаръците си около блестящата елха,а снегът падаше на пухкави парцали зад прозорците и засипваше всичко наоколо,отделяйки ни от останалия свят и моето заседнало в преспите трабантче.Но това не ме тревожеше ни най-малко.Аз бях тук в детския сред децата,заедно със Снежанка.И макар ,че джуджето ме беше изоставило,вярвах че ще се върне и ще ме попита за моите желания,а аз ще му ги кажа и те ще се сбъднат!Внезапно ми се стори ,че отново чувам познатия звън и погледнах към прозорците.Но навън не се виждаше нищо друг освен падащия сняг! Погледнах към децата и Снежанка и казах: -А сега деца,нека всички отново изпеем песнта за Коледа!За да има Коледа за всички по земята! Тихо е,тихо е Навън навън вали снегът ,зимният вятър навън мълчи. Коледа!Коледа!Днес не е сън,днес не е сън,Коледа свята си ти!.... Светло е,светло е,гори в нощта една звезда точно над нас сега блести, Има я ,има я, има я надеждата в нашите души,коледа свята си ти, Господи,господи,нали ,нали,господи нали,ти си Господи ,доброто начало, Коледа,коледа днес не е сън,днес не е сън,Коледа свята си ти Господи, колко звезди!Времето сякаш е спряло... Коледа,коледа,днес не е сън,днес не е сън,коледа свята си ти! Коледа,коледа,коледа,днес не е сън ,днес не е сън,коледа свята си ти! Коледа,коледа,днес не е сън,днес не е сън,коледа,свята си ти! Коледа,коледа,днес не е сън,днес не е сън,коледа,свята си ти!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.