Стоях във малката си кола и чаках да ме измъкнат от преспите ,които бяха затрупали шосето по което трябваше да стигна до новата си работа.Фактът,че днес беше свършил първият ми работен ден,а до Коледа оставаха по малко от три дни ,тринадесет часа,петнадесет минути и педдесет и девет секунди,както пишеше на интернет сайта с адрес http://koleda.usmivka.com/ не ми навяваше кой знае какви щастливи мисли,но въпреки това се опитвах да се настроя предпразнично. Стоях и гледах през прозореца и се чудех дали да включа парното и да задрема рискувайки да се задуша от изгорелите газове на старичкото ми трабантче или да подскачам на място за да се стопля.И двете алтернативи не ме устройваха и пресмятах на ум километрите ,които ми оставаха до новата работа,която се намираше извън града в една току що приватизирана горичка и беше притежание на някакъв чужденец,за който се говореше че е дошъл чак от далечна Нидерландия.Там беше открита наскоро фабрика и почти половината град беше започнал работа ,а и ...