Имало едно време... Странно, защо всички приказки трябва задължително да започват с „Имало едно време”, когато в повечето случаи онова, което го е имало по онова време, си го има и сега - нито е станало по-малко тъжно, нито по-малко красиво, нито по-малко вълнуващо?... Странно. Но... обичай, какво да се прави. Вие, хората, понякога сте толкова привързани към обичаите, каноните и правилата, че на места даже съм се чудил има ли нещо, което правите без определен план, написан преди десетки хиляди години (и разбира се, безвъзвратно остарял).
Както и да е – не е моя работа да философствам. Аз съм разказвач, а работата на разказвача е да изтръгва от душата си точно такива думи и истории, които задължително да се харесат на уважаемата публика, тоест вас. Затова почваме по правилата.
Имало... по-точно - имаше едно време един тъжен магьосник. Въобще, ако трябва да наричаме нещата с реалните им имена, по принцип истинските магьосници винаги са тъжни, понеже мъдростта и зрелостта им тежат на раме ...