Зима е. Навън всичко е покрито с пухкав сняг. Часът е малко след 8 вечерта и госпожа Гроувър приготвя малката си племенница Саманта за сън. Родителите на момиченцето са излезли на разходка, затова леля му се грижи на него. Сами е вече в леглото и слуша как през полуотвореният прозорец се чуват гласове и стъпки:
- Но кой ли ще идва в този късен час? Не може да са мама и татко, защото те не вдигат толкова шум! - учудено се пита Сами
След малко лелята отваря вратата, тъй като някой е дръпнал хлопката на ключалката. Чува се разговор. Не след дълго, госпожа Гроувър се качва горе прихълцвайки. Детето не може да заспи и става от леглото. Като стои на полуотворения прозорец, наблюдава как пухкавите снежинки се спускат от небето и тупват върху мекия натрупал сняг. От това й се завива свят и тя скоро затваря очи и се опитва да заспи.
На сутринта майката на Саманта влиза в стаята и застава до леглото:
- Ей, поспаланке, време е за закуска! Чарлз е приготвил любимото ти... - нежно промълви госпожа ...