Колежката и колегата
Правим си поредното съвещание. Някои дремят, други зяпат в джиесемите /и ние сме модерни/, трети симулират внимание.
Аз досега си четях – открито, нахално, знам, че вече съм ги приучил и си траят. Но от година слушам музика – най-вече обичам соло на директора с „Любе”.
Слушам с едно ухо – другото е наострено като на палаш. Осем години нощна охрана са ме научили на туй-онуй.
Та изведнъж това ухо е драснато от нещо. Загрявам – директорът споменава за една колежка, наричайки я „колегата”...
Нали съм си цапнат в устата и акъла, веднага го поправям.
На което той ми отговаря, че това били европейски изисквания.
Гадно и културно го помолвам да каже къде са тия изисквания. Защото ми писна какво ли не да се сервира с гарнитура „Ами Европа го изисква”.
Той по директорски се аргументира, че не му е тук мястото да дискутираме, после ще ми покаже.
И аз отивам „после” в кабинета му. Питам пак.
Обяснява ми, че на тях шефовете им така внушавали, че не трябва да има деление по полове, че така в цяла Европа говорели и други познати приказки...
На което аз – като печен, та прегорял непукист, отговарям, че деление по полове няма само при педалите и лесбийките, че европеските езици са по-бедни от нашия /да вземе само нарицателните за роднинство – чичо, вуйчо, свако, лелинчо и тъй нататък/ и най-важното: аман ония като пръднат, ние да се насираме.
И си мисля – ама това обединяване на всички колеги и колежки в едно си е наистина обидно.
Демек, не признаваме женственото в тях, омъжкаряваме ги.
Аз лесно мога да се скарам с колегата Здравко, да речем, но с колежката Сийка... Някак си... Неудобно, нали?
Няма как да кажеш „Колежке...” и да продължиш с твърд тон. При нея твърдо може да е всичко, обаче не тонът. То такова маце... Но да не се отклонявам.
Хич няма да се учудя, ако и други промени настъпят.
Американците вече отменят родителските уточнения в семейството. Няма тате, няма мама.
Има родител намбър уан и родител намбър туу. Да не бърка детето в еднополово семейство кой е мама, кой е тате /или коя е тате, коя е мама/.
Политкоректност, викат.
И не усещат как обиждат жените с това омъжкарване. Значи „жена”, „дама”, „колежка” е грозна дума, а?
Боже, какви ли грозни скробли са измислили това! И няма ли един поне смелчага да се жертва, та да видят какво губят? Да не си изливат неупотребената енергия в измишльотини. Но кой ще се юрне по ония еврокрави и кокалоносачки...
Пък и зад Унгария жените са едни... И да им викаш „колега”, голяма грешка няма да е.
Хеле пък някои южни нации... Дето препоръчват на мъжете да не си пускат мустаци, за да не ги бъркат с жените.
А нашите хубави, нежни, умни, стройни българки... Как да им кажеш това неутрално „колега”? То си е жива обида!
Та – може да е модерно, ама аз съм си прост традиционалист.
Който иска – да си харесва неопределеността, мъжеНствеността, евроманиащините и политкоректностите.
Харесвам колежката Петрова, ама колегата Петрова... Бррр... УжасТ! Не искам като в "Ало, ало" да бъда сред колеги от другия пол.
Аз си харесвам колежките... Почти всички...
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Красе, Петре!
-
"Кокошка може да долети от всякъде, яйце, не!"
За "колежките" не знам Генек, но "другарките" не ги пипайте! Усмихна ме -
Докато някои се чудят какъв да ни е езика, други пишат на него.
Никак не си остарял, Георги, не ти е разрешено това на теб. Има мухлясали мозъци, обаче, които гледат да са на всяка манджа мерудия, и да, прав си, те са колега в женски род, хаха. И тяхното време никога няма да дойде, колкото и да се натискат, че са разбирачи, и да си пишат плоските, двуизмерни стихчета. Езикът е това, на което в момента ти пиша, и той е красив. За да пишем на него, обаче е нужна онази подправка, без която и най-съвършената рима е куца и мъртва. Трябва душа. Е, не всички се раждат с нея, не е голям проблем. Проблем е обаче, когато някои се опитва да ти каже кое е правилно, и то така, че да наложи неговата представа за правилното.
Както и да е, ти имаш душа, това исках да ти кажа, а за писането...не аз ще давам оценка.
По-горе билото, майсторе! -
Благодаря, Иване!
Адаш,
проблемът е една "колега" да демонстрира каква спецка в езика е.
Ми - да избива комплекси, нищо против. Но не съм изтрил обидите му/й, по понятни причини.
Абе, за някои трябва мъжката форма на жена. Или, както казват в "Ало, ало" - "Войник от другия пол".
Е, грешките на природата не се оправят чрез езика... -
Докато се спори за думички, убягва смисълът на творбата. А той, мисля, е много по-дълбок...
Лично мнение.
Още веднъж, адаш, поздрави от мен за тази актуална творба! -
Тук не става дума за всички съществителни, а по-скоро за професии и длъжности. Иначе думите е ясно, че нямат
женски или мъжки род, (повечето от тях) -маса, чиния, бюро, вилица, хладилник.. Но професиите, защо не...там се отнася за хора с пол. Продавач, професор, учител, колега.. Не зная. Според мен трябва да има. Но кой ни пита 🙈🙊
Пример: Защо има балерина, а няма професорка.. -
Както и уважителна форма е обръщението "Госпожо" в такива случаи, без да се пита и пояснява дали е госпожица, т.е. необвързана.
-
Ха ха Mitvans (Иван Митов) - все едно да кажа на мъжа си "Отивам да пия кафе с комшията" - гръм и мълнии... "ама, извинявай, искам да кажа при комшията-жената, ти какво си помисли?
-
Пепи: 🤣
"Този лекар има страхотна рокля" 🤣
Много сте сладки. Искрено се посмях. Спирам да спамя. -
С интерес прочетох дискусията! Имах възможност да се сблъскам с това нововъведение за жените, при посещение в "Поземлена комисия", където имах проблем с връщането на бащината ми земя. В стаята имаше няколко жени и един мъж - началника им. Когато казах на началника, че колежката му е запозната с моя случай, той рязко ме поправи, че: "Тя не е колежка, а колега". Почувствах се страшно неудобно... Поздравления за интересната статия!
-
Или пък:
- Излизам с хлебарка!
- Моля?
- Жена-хлебар! -
Ако мъж ми каже "Колегата ме сваля","Спах с колегата".. Не знам какво ще си помисля.
Голяма забава ще е ако изчезне женският род (и разговорно) от думи, които цял живот са го имали 🤣🤣 -
😅 вярно си е геройство! От време навреме се случва с някой женомразец да се случа да съм тандем: в един момент започва нарочно да забива, да се хили с емотки и аа нещо кажа (напиша), да започне да ми обяснява какви са жените по наполеоновски.
Обаче ще си направя мъжки "путин" и ще видят те дали кон боб яде 😅 -
Благодаря, Пепи!
Ама си юначина - в мъжки и женски род - че се включваш в разни сайтове. -
Случка в нета, в сайт за онлайн игри, мъжки профил "ЖоржСанд". Питам го дали е мъж или жена. "Мъж, не си ли личи и по ника?" - културно му пиша на лична, че зад това мъжко име се е подвизавала жена-писателка и защо... Отговаря ми "моля те, не казвай на другите"
-
Благодаря, Дени!
Приятен разговор е с теб. -
Тридесет години за езика не са срок. Впрочем, Китай изобщо не е Китай на китайски, Лъпдънът е създаден като Лондониум, при саксите и викингите е бил Лондонвик и така нататък. Името Валентина беше модерно след 1944 година - по руски образец, особено след полета на Терешкова. Днес това е демодирано име, но аз не намеквам за остаряването и ненужността му. Какъвто намек относно много скромната ми личност забелязвам.
Благодаря, за мен дискусията приключи. На аргументите ми беше отговорено ясно и точно: "Дъртак, времето ти е минало!". Логично и в стил...
Сбогом! -
Георги, разсмя ме :D
В разговорния език е трудно да се въздържаме. Например: " Ходя при една лекарка, която е много добра....".. трудно е някак да кажем "Ходя при една жена лекар"....
Друг пример:"Моята колежка е много красива".."колегата ми е много красива?".. много красив.., красиво..? " Колегата жена Петя е много красив ..красива.."
Ние думите сме си ги направили както ни е удобно. Трудни за възприемане са правилните им форми.
Забавно, забавно. -
За опит не споря - над 30 години по медиите, тапии за български език и история от СУ, преподаване на журналистика /12 години/,40 години зад катедра, образование при много по-големи имена от днешните бан-яджии.
Извинявам се, но дивотиите в съвременните медии - от всякакъв вид, неграмотността на журналисти и редактори /обобщавам, не познавам лично опонетКАТА!/, за политици даже не говоря...
Липсата на аналози на едни думи НЕ означава, че и останалите трябва да бъдат смислево осакатени! -
Благодаря, Йоана, Валя, Ирина, адаш, Юри!
Това наместване навред на форми от мъжки род беше измислено като подражание на англоезичните форми. БАН-ските скучаещи дрънкала съвсем не са ментори - пример за идиотщината им е възприемането на "входиране". Неподходящ пример е за лекар - в българския има /и то от поне сто години/ думата "лекарка"!
А как звучи само - "Лекар от Пирдоп роди близнаци"...Женски род имат и други думи - шофьорка, даже като студенти говорехме за професрока Стефанова или професорка Тачева. Този въпрос сме поставяли пред академик Андрейчин, академик Динеков, академик Владимир Георгиев /не лекето Владко Мурдаровото/ - и всички твърдяха, че има късно навлезли думи, които ЗАСЕГА не се променят, и по-рано възприети, които вече имат женски род.
И да повторя - вкарването на всички подобни съществителни само в мъжки род не е ли обида за вас, жени?
За мъжки род на муха има - мухо... натам спестявам, не е подходящо за подобна компания. -
Хубаво, хареса ми!
-
На тази тема и аз съм прост селянин от провинцията!
И ето куриоз - едновременно отпадат двата пола, но се вкарват десетки нови - трансджендър, триполов и прочие (терминологията точна ми е куца).
С извинение, но очаквам скоро и некрофилите, педофилите и прочие да надигнат глас (зоофилите вече го сториха), абе... Евро ценности...
И ние сме длъжни да ги приемаме (в случая, поемане, ми звучи по-точен израз)
Поздравявам те! -
Ти пък, нарушавай ги тези правила! Гази като танк отгоре и туйто!
Хем бунтар, хем нежна, лирична душа.
Жените, които са за равноправие между половете сигурно ще те гледат накриво, но аз не вярвам те да попадат в твоята класация
-
Наистина ли някой би казал за жена „колегата“? Аз това не мога да го повярвам! Седя и не вярвам на очите си. В коя страна попаднах? Аз жена ли съм още? Ами ако Европа казва друго? Олеле. А може би, по евроейскому, очичи?!
Езикът е естествено явление и отразява вижданията на хората, няма как да се „моделира“. Надявам се... Всъщност... защо да не казваме на всички „колежке“ вместо „колега“, да видим как ще реагират мъжете.
Тъжно е, че някои жени приемат това налагане на безполовостта в света, уж за свое добро - нали, равни права... А всъщност равните права са в признаването на различията и свободата да бъдем естествени, истински, себе си. Странно е как (малко извън темата, но все пак горе-долу по нея) някои тъмнокожи „побеляват“, за да бъдат приемани повече - и това се приема за нормално, а нали уж няма расова дискриминация...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
