В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за Кольо войвода и една лула с коноп...

*** *** ***

Една вечер Кольо войвода решил да види как се забавляват неговите четници. Слязъл той в селото и влязъл в механата, от която преди време изгонил турците, където неговоте хора благо подръпвали от една лула.

- Какво е туй, дето го пушете бре, дружина?! - попитал Кольо.
    - Туй, Кольо, се нарича коноп. Много блага тревица, отпуска те и те зарежда с енергия - отговорил му Иван знаменосецът. - Седни при нас, дръпни си и ти.

Седнал Кольо при дружината си и дръпнал няколко пъти от лулата. Взели си руйно вино да се почерпят, въртели лулата с коноп помежду си, смеели се и се забавлявали...

Изведнъж портата на механата се отворила с трясък и вътре нахлули един рояк османци. Кольо не се поколебал изобщо и смело скочил да се бие срещу тях. Тъкмо замахнал към един от тях, турците го познали и си плюли на петите да бягат.

Бягали те, бягали, а Кольо ги гонил ли, гонил...

След известно време османците се изгубили от погледа на Кольо, а от винцето, което войводата бил изпил, му се приходило по малка нужда. За негово щастие наблизо имало горичка и Кольо войвода застанал зад едно борче, събул си гащите и се приготвил да си върши работата.

Тогава борчето му проговорило:

- Кольо войвода, какво правиш?

Войводата се стъписал, но бързо се окопитил и отговорил на борчето:

- Ми... готвя се да пикая - след което от учтивост продължил: - А ти какво правиш?

И дървото отговорило:

- Довършвам си винцето и излизам, че знаме трябва да нося. И моля ти се, вдигни си гащите, в механа сме все пак!