Кольо войвода и пеещата коза

В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край),  в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за търговския нюх на Кольо войвода…

*** *** ***

Един ден Кольо войвода решил да награди четниците си като ги нагости с вкусна гозба. Затова той се заметнал с ямурлука и слязъл в близкото село да търси прясно месце.

Отишъл той на пазара и се заоглеждал наляво-надясно. По едно време окото му хванало една дебела и добре охранена коза, тъкмо като за гозба. Попитал търговеца:

- Колко искаш за тая коза?
- 150 гроша - отсякъл търговецът.
- 150 гроша? - опулил се Кольо. - Та това е пладнешки обир! Ти знаеш ли аз кой съм бе, ахмак с ахмак.
- 150 гроша, ама си струват. Това не е обикновена коза, ами пееща коза.
- А бе келеш, ако това наистина е пееща коза, не 150, ами 200 гроша ще ти дам. Я не ме будалкай!
- Не те будалкам бе, ефенди, провери сам, ако искаш. Ритни я отзад и ще видиш.

Кольо войвода, без много да му мисли, ритнал козата отзад, а козата казала:

- Ме-е-е-е-е!

- Туй е най-обикновена коза, никакви пари няма да видиш за нея, щото няма да я купя.
- Ама недей таке бе, ефенди, пробвай пак. Само че този път я ритни по-силно!

Кольо войвода решил, че не бърза за никъде и изритал козата отзад с все сила. А козата казала:

- Ме-е-е-е-е-е-е-е!

- А бе, ахмак, я спри да ме будалкаш и се разкарай от очите ми, че като те затреса с тая гьостерица, звезди ще видиш! - заканил му се пак Кольо войвода.
- Ама недей така, бай ефенди, моля ти се! Пробвай за последно и ако не запее, направо без пари ще ти я дам. Ама тоя път я изпраскай - колкото ти държи сила.

Кольо войвода се засилил от няколко метра и с мощен шут нацепил козата отзад толкова силно, че чак него го заболяло. А козата казала:

- Ме-е-е-есечина, ме-е-е-есечина… (Горан Брегович - “Месечина”)