Започвам нова поредица. :)
Тръстиките се полюшваха от лекия ветрец. Рояк мушици кръжаха наоколо.
Стоеше, като препариран и слушаше ли... слушаше, а славеят редеше чудни трели. Искаше му се, да подскочи и политне в небето. Толкова бе възторгнат. Накрая реши. Трябва да стане композитор и певец, като славея. Необходимо беше само да разбере, как да го направи и видя този, когото да попита. Скочи от лилиевия лист и плувайки стигна до брега.
Щъркелът остана с отворена човка.
- Я, закуска!!! Зеленият, кво ти стана?
Жабокът го погледна с влажния си поглед.
- Искам... Искам да стана певец и композитор, като славея и знам, че ти ще ми помогнеш да стигна до Бог, за да ми каже, как да го направя.
Птицата наклони глава и го изгледа, вече адски учуден.
- Никога не бих изял жаба в период на творческо умопомрачение. Зеленио, защо ти е да ставаш славей?! Господ те е направил жаба и това е прекрасно за целия свят. Ако трябваше на Земята да има само славеи, щеше да е адски скучно и да се вдига страшна дандания.
- Решил съм и точка, ако не можеш да помогнеш ми кажи.
- А бе, за можене, мога да те пратя при Всевишния, ама нали ти казах, че няма да изям луда жаба. Може да е заразно. Виж, я по-добре иди при костенурката. Тя е стара и вероятно ще те посъветва нещо, което да направиш.
Жабокът благодари и на подскоци хукна да търси костенурката. Когато я намери, тя спеше на припек.
- Госпожо... Ало, Госпожо... Искам да питам!
Главата и бавно се подаде и отвори малките си очи.
- Кажи, блатно крекало?
- Искам да стана славей!
За първи път и се разшириха очите, като на жаба.
- А, да искаш да станеш слон!!!
- Не, славей!
- Когато аз стана орел, ти ще си славей.
Главата на зеления творец клюмна.
- Добре де, има вариант, но няма да станеш славей, просто ще можеш да го имитираш.
Отново грейна целият.
- Кажи и това е достатъчно.
- Хората са направили една машина. Викат и синтезатор. Може да издава всякакви звуци и ако имаш слух, ще го докараш до славеева песен.
- Само ми кажи, къде да я намеря и тръгвам.
- Все по тая пътека, до гората има една къща. В нея живее и свири човек със синтезатор. Помоли му се, да те научи да свириш.
Жабата, дори и не благодари. Заподскача по прашния път към свещеното място. Привечер разпъхтяна беше на прага. От вътре се носеше тиха музика, която много приличаше на славеева песен.
- Права беше костенурката, може и да не си славей, но Бог да ти е дал да станеш такъв с инструмент.
Засили се и скочи през прозореца. Вътре над нещо с бели и черни дъсчици, стоеше човекът и почукваше по тях. Обърна се и погледна към гостенина си.
- Невероятно... Точно това ми трябваше за творбата ми. Звук, който да прилича на жабешко квакане.
И той натисна няколко копчета. След звуците на птичата песен, като тих тон се появи и крякане.
- Ето сега, вече е красива песента ми.
- Искам да стана славей!
Човекът не се учуди, нито подскокна от това, че жабата говореше.
- Похвално е да видиш и усетиш красотата в песента на славея. Ела по-близо и ще ти покажа някои неща.
Зеленият скочи на масата и внимателно слуша, какво му обяснява. След няколко часа, мъжът се прозя и каза.
- Хайде да поспим и утре е ден.
Така няколко дни или май седмици двамата бяха неразделни. Накрая маестрото реши да позволи на новия композитор да посвири и той заподскача по клавишите, но беше пълен ужас, едно и също се повтаряше, без да има някаква мелодия или дори намек за славеева песен.
- Спри, приятелю!... Знаеш ли, я изквакай, ама с цялото чувство, че си славей.
Жабокът се напъна и започна да квака с всякакви резонанси.
- Сега, Зеленичко ще ти кажа истината. Ти си славей сред жабите, но славей няма да станеш, с какъвто и да е инструмент. Просто Господ в тебе е вложил, толкова жабешко, че не можеш да го промениш. Затова просто слушай славеите и се радвай, че ги има. На тази Земя всеки камък си тежи на мястото, а твоето място е в езерото. Там ти си славея на водата и най-добре е да се върнеш в къщи.
Малкият композитор, свирещ на синтезатор вдигна оцъклените си очи и изквака.
- Кво ли пък ти разбираш от музика!
© Гедеон Всички права запазени
После си погледнах аватара и се успокоих. Жаба съм.