Компромиси в класическия стих
Казват, че на война, в любовта и в поезията всичко е позволено. А в любовната поезия би трябвало за правила и дума да не може да става. Да, има нещо такова. В поезията се правят компромиси и с правописа, и с правилата, касаещи стихосложението. Но натрупването им натежава. И като всяко количествено натрупване, се превръща в качествено изменение – поезията олеква. Колкото повече са те, толкова по-махленска, по-тротоарна става тя. И придобива ориентация към определени читателски кръгове. Всеки читател има свой праг на търпимост към компромисите. Някои от по-претенциозните се отказват да четат след третия компромис. Независимо какъв е той. Компромис с римите – асонансни, дисонансни, графични, „разчупени“ рими, липса на рими, на места където би трябвало да има, каталектични и акаталектични стихове на едноименни позиции в строфите, римуване на стихове с различни по вид клаузули, аритмия, неспазване правилото на алтернанса, ненормативни ударения, пълнежи (неправомерна употреба на удвоени предлози, излишни местоимения, паразитни думи – пък, пак...), глагол от I или II спрежение в 3л. мн. ч. с добавено „е“ накрая за напасване на ритъма или обогатяване на римата, неспазване правилото за променливото е/я, ненормативни местоименни форми (мойта, твойта, наш’та...) компромиси с определителния член, когато думата обслужва римата, ужасно тежки инверсии, служещи за попадане на дума от вътрешността на стиха в позицията на краестишна рима, употреба на диалектизми, чуждици, архаизми, неологизми. Друг компромис е изобретяването на собствена фонетична транскрипция, която обслужва метриката. Най-често това се прави като се сливат две съседни гласни в един общ звук. Например ие [йе], ио [ьо].
Младите автори, имам предвид неутвърдени (без оглед на възрастта) които са избрали да пишат в класически стих, трябва да го овладеят, да се докажат, да поработят за името си, за да може после то да работи за тях. Как работи ли? Например, млад автор използва неологизъм за рима. Читателите ще приемат това като неумение, незнание или дори творческо безсилие, поради което е изкривил думата така. И ще го порицаят. Но когато именит автор използва неологизъм, същите читатели ще го обявят за възвисен в словото и ще го похвалят за приноса му към обогатяването на езика ни. Няма равнопоставеност. Никога не е имало, няма и да има.
Всеки автор решава към какъв тип читатели да ориентира поезията си чрез това колко високо си поставя летвата за компромисите в стиховете си – колко, какви, кои и дали да ги има. Ако не може напълно да ги премахне, добре е да ги минимизира. Една максима гласи няма начин да няма начин. Търсенето на начин понякога отнема дни, седмици, месеци. Има случаи на довършване или пренаписване на творба след години.
Не бива да се правят компромиси със смисъла в името на римата. Римите трябва да са украса на текста, не текстът да се води по тях и да ги обслужва, защото това е вече формализъм. Не към това призовавам. А към изграждане на непоносимост към слабите и амортизираните от употреба рими без това да води до формализъм. Не е лесно, но е постижимо. Добрата рима не пречи на добрата поезия. Както беше казал един оперен певец: цигарите пречат на гласа на тия дето не могат да пеят. И с римите е така. И те пречат на поетите, които не могат да пишат. Защото някои могат. Добрите (богатите, пълните) рими не винаги са гаранция за добра поезия. Но пък лошите рими винаги съсипват добрата поезия. Виждал съм недомислици и алогизми в добре изпипана форма. Чел съм стихосбирки, от които после не мога да си спомня нито един стих.
Някои вярват, че ще създадат шедьовър на прима виста. И не се интересуват от някакви си правила изисквания, препоръки, мнения. Смятат, че не бива да пипат ръкописите си, за да не ги съсипят. Ей така, просто ще имат късмета да им се спусне отгоре, като диктовка свише. "Не аз, не аз, Господи, го пиша – друг ми го диктува вътре в мен…"* Дано успеят. Блажени са вярващите.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* – Радко Радков („Диктовката на ангела“)
© Красимир Тенев Всички права запазени
Благодаря, защото това никъде и никой не го е казвал!
Благодаря, Учителю!
Нека Бог да ти наспори!