КОМУНЯГАТА
Комуняга не значи комунист. Онзи, вторият е умирал за идеите, а първият – за ползването им за собствена изгода.
Комунисти рядко се срещат на живо, но в книгите са бол: като се почне от Библията, та до моите разказчета, например.
Комунягите са „над път и под път”, особено по нашите географски ширини. Аз лично, познавам няколко стотин комуняги и всеки ден се сблъсквам, най-малко с нови 10-тина.
Думичката „комуняга” е от женски род, щото в комунягата никога няма да откриете нещо мъжко. Явно в опита си да прикрие това, комунягата винаги говори с надебелен и леко гъгнещ глас, демек авторитетно.
Като говори, той никога не казва нищо. В изреченията му винаги липсва подлога и обичайно завършват с „и така нататък”, или пък с „и така-така”. А иначе, обича да говори и да си слуша гласа. Най-обича да говори за Народа и то в бъдеще време. Най-мрази някой да му припомня миналото. За сегашното не говори, защото то е неговото време и си го ползва и брани като лична собственост: ако ти е мил ...