Няма как да не сте чували историята за “тъжителките на вечната любов”. За ония три жени, които тръгвали от гори и идели в села, а там оплаквали краят на любовта, който винаги неотвратимо настъпвал. Духът унивал, а сърцата се свивали, защото рано или късно, всички разбирали, че трите жени пророкуват без грешка. Но не историята ще ви разкажа аз, а безкрайнината за “тъжителките на вечната любов”.
------------
Било е на времето отвъд, в един невидим свят. Там и тогава имало жена, а истината за нея била, че любовта й гаснела. Тъжителките на вечната любов наобиколили дома й, събрали челядта й, вайкали се и непрестанно редели неразбираеми слова.
- Вечната любов в невечна се превърна! Как, защо – тайна е и страшна мъка. Зумта-хам мас-вес-върта-жам, ех каква съдба.
- Какво приказвате, защо сте дошли? – тревожно питали съседите. Съпругът стреснат встрани висял и мигал глуповато.
А трите вещици насочвали подострените си показалци в лицето на жената и в един глас отвръщали:
- Паран-харан-гае, пита ...