Не ми бе ясно как може някой да яде халва с оцет и черен пипер. Или пък кашкавал с мармалад, кюфтета с череши, пържена риба с конфитюр и други подобни извращения. Колко ли трябва да са изкривени такива хора, че да не се задоволят с домат и сирене, например. Така си разсъждавах до едно време. После направих потресаващо откритие! Обичам пъпеш с тънки резенчета еленски бут! Или както му викат италианците „прошутто кон мелоне”. Обожавам пиле в сладко-кисел сос! Премалявам при мириса на яхния от сини сливи или конфитюр от маслини!
Замислих се кога и защо настъпи тази промяна. Май откакто се влюбих. Ми да, в такова състояние човек не обръща внимание какво пъха в устата му любимият, стига да е поднесено страстно. И да завършва с облизване на пръстче, например.
Дотогава възприемах света еднополюсно и противопоставено. Черно-бяло, правда-неправда, мъж-жена, вода-огън, солено-сладко и нищо по средата. Щом си лош, не си добър. Щом мразиш, не можеш да обичаш, и обратно. Ако си точен, не толерираш ...