Онова незаменимо чувство как всички сили на Земята са се събрали и те теглят към другия, как без значение колко е далеч, само при мисълта за него, можеш да усетиш присъствието му. Затваряш очи и виждаш замечтания му поглед, вторачен в очите ти, дебнещ всяко кътче на душата ти. Поглеждаш към него и в мига, в който той наведе глава, знаеш, че си мисли за теб. Съжалява с цялата си душа, че те иска, бори се със себе си, с желанията и чувствата си, копнее те и не може да те има. Не и сега. Не и тук…
В този същия миг осъзнаваш, че и ти го искаш, по-силно, отколкото някога си искала. Обичаш го, без да си го имала. Липсва ти, преди да си е тръгнал. Иска ти се да няма човек, който да ти забрани да бъдеш с него. Да няма място, на което да не можеш да си признаеш колко го обичаш, а ти знаеш – много. Ти знаеш колко струва всяка минута с него, знаеш кога тя свършва и как ще я запомниш. Знаеш колко е рискована всяка ваша прегръдка, всяко докосване на студените му пръсти, всяка усмивка, с която му ка ...