Ах, събор, ах щастие ! Бях само за един ден и обстановката ми напълни душата! От сякъде ти свирят и пеят! Красота. Е нема такова нещо казвам ви!
В капривщица Пристигнах на седми в 12 на обяд. Слизам от автобуса! Всичко е фул с хора да не говорим за рейсове. Само моя автобус пътуваше към градчето следван от още поне 5.
Бях забравил какво пленително място е Копривщица!
Ей, хора това е благословенна земя. Това е едно от многото духовни сърца на родината. С красивата си възрожденска архитектура с тесните улички, и малките мостчета захвнали здраво снагата на река Тополница Копривщица ще остане завинаги в ума ми като един прекрасен и незабравим спомен.
Някак си много странно чувство ме обзе, когато бях на километър от цантъра на града и ме посрещнаха двете дървени колони застанали като стражи на входа на тая светиня. А когато спрях пред мавзолея в центъра целия настръхвнах.
Не, не в никакъв случай не от величавата му фигура а от самия момент, от самата обстановка. Гледаш тоя огромен паметник ...