"Разбрах, че в живота няма пълно щастие!
Животът ми е поредица от нещастия...Убивах, в Името на България, за да освободим братята и сестрите български от чужди власти и робства, а сега, каква ми се стовари, съдбо, изменчива и непредвидима!"
Стоеше Станьо Стойчев Петров и не проумяваше този изменчив свят.
Изведнъж! Сякаш камшик го надамги през лицето и гърдите, тихомълком свали фронтовашкия кожен поясок и тръгна към южната част на чифлика, където още спеше "бореца за народни правдини ",бъдещето на цивилизацията и всеобщо благоденствие,неговият син Иван...
Годината, като всяка следваща година се преваряше да приготвя световни изненади.
Ще спестя колко този рискувал живота си за България селянин, от1912 до 1918година ,беше неимоверно отчаян от сина си,който тръбеше с Ямболските анархокомунисти,че ще се бори за идеалите на Татко Махно, Троцки,че и Мусолини, та и Хитлер и Чембърлейн, щели да постигнат вечен световен мир, щото,той и Каудильо Франко, ето нá, вдигат дясната си ръка, един стиск ...