Любов, на която цялата гимназия завиждаше. Бяхме, като Ромео и Жулиета по време на комунизма. Родовете ни не бяха скарани, а просто строят ги разделяше. Моите бяха "врагове на народа", а бащата на Ева Началник на МВР, Той използва всички лостове, за да разруши тази връзка, защото подронва престижа на високата длъжност, дадена от Партията Майка.
И така... Изключиха ме от Комсомола, намалиха ми поведението, до "не задоволително" с предупреждение, че ще бъда преместен в друго училище. Уви, като типичен "враг на народа" аз не се отказах. Отказа се тя и то няколко месеца след завършването.
Всъщност, как започна всичко. Подредиха мои картини по коридорите на гимназията и тогава тя ме потърси. Да, беше най-известното момиче в училище. Комсомолски секретар, който издаваше местния стенвестник. Винаги беше начело до трикольора с черна поличка, бяла риза и бели ръкавици. Мечта за всеки разгонен пубертет.. Четеше пред цялото множество от ученици стихове на Ботев и Вапцаров и дори бе написала някол ...