Коронтина
Ден 4-ти от II-ри сезон
Събуждам се и нещо ме пребоцка в гърдите. Олеле, сърцето! Погледът ми отново се приковава в прозореца. Всичко е бяло. Като оня ден. С едната ръка се хващам за гърдите, с другата опипвам да намеря телефона. Да звъня на 112? Но щом ме боли. значи съм жива! Мисля... да звъня ли. да не звъня ли, че е бяло, бяло е, но... Олеле, това било от дясната страна, не е сърцето! А бялото е сняг. Още е валял през нощта. Хипохондрията ме е ударила.
Като се опитвам мисловно да медитирам, все нещо някъде чувам да ме преболява. Вместо мисълта си да чувам.
Спирам медитацията.Докато не си купя тапи за уши.
Трябва да измисля друго "убиване на времето".
Да започна да шия маски. Ама аз си имам. Пък бат'Бойко вече 2 млн обеща, не 1. Ще си пусна "Монк". Той ще мисли вместо мен. Уморих се от мислене.
Ден 5-ти, II-ри сезон
Събуждам се от лая на кучетата, разхождащи стопаните си в градинката между блоковете. Алтернатива на социален живот под карантина. За някои. Ние нямаме куче. А ...