От силния удар колата се завъртя и спря сред водопадчета изтичащи течности. Шофьорът, взе още здраво хванал волана, гледаше неразбиращо. Едри капки пот се появиха по челото му, а адреналиновият шок туптеше като нагорещена топка в основата на черепа. Най-после пусна кормилото и се опита да отвори вратата. Нищо. Жестокият удар беше нагънал ламарината като салфетка и го бе хванал в железен капан. Телефонът му беше изхвръкнална пътя и той не можеше да го стигне, пък и едва ли щеше да работи. Отнякъде лумна пламък. Колата можеше да избухне всеки момент. Шофьорът на другата кола бе захлупил лице върху волана си и не даваше признаци на живот. Така нелепо ли щеше да свърши всичко – на този второкласен път, проврян като немощна ръка в жълтия ръкав на добруджанските ниви? Какво щеше да стане с Нина? Откакто майка й избяга с любовника си в Италия, тя нямаше на кого да разчита, освен на него – един баща, очакващ края си в стиснатия ламаринения юмрук на съдбата. Слънцето светеше безучастно, ято кос ...