Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота..., от неблагодарната съпруга, от желанията на разглезените му деца..., от красивата, но поддържана любовница, която иска да отидат на почивка в чужбина... Хей, не виждате ли невинната игра на котетата?... Не усещате ли уханието на пролетните дръвчета?... А идването на щъркелите?.... Земята е напоена от дъжда, от калта, от бензиновите пари, от мръсотията в душите ни!... И там, където свърша вярата, идва безверието... Силна съм и не съм, хубава съм и не съм, умна съм и не съм, обичам или не обичам, създавам, за да омиротворя завистта, тъгата, да пречистя калта, да избягам от блатото на егото си... И честна съм пред себе си и плача чрез себе си..., събирам локви от сълзи и ги пазя като сувенир ...