Той не беше обикновен котарак, в него имаше нещо различно, което караше всеки джентълмен да го имитира. И то не само в квартала, който обитавахме, а и по целия свят.
Това не беше обикновена история и не защото аз ще ви я разкажа, а защото любовта беше силна.
А дали беше споделена?
Е, не мога да ви разкрия още в началото, това означава да издам края на историята, която тепърва започнах да ви разказвам...
В този квартал имаше много котки, коя от коя по-хубава и лъскава. Тъй като въздухът беше влажен ...Мяууу... козината ставаше като от коприна. Не, че имаше голямо значение, но все пак...През деня си почивахме и събирахме сили за нощната игра. Всяка котка си имаше свой ангажимент, някои котки почти постоянно ловуваха, все пак това ни е в кръвта... Но, разбира се, имаше и по-мързеливи котки, които спяха по цял ден, и винаги имаха сервирана храна, викахме им: „Галениците”... Ние бяхме от: „Уличните”. Улиците и дворовете на къщите бяха наш дом. Хората ни обичаха, но никога не ни приютяваха з ...