Крадла

    До мен си и те имам, в сянката на нощта. Телата ни се сливат.. и горят. Потръпвам цялата от страст, всяка фибра в мене те усеща. Ръцете ти студени тялото ми парят и те искам все така.. за мене.  Устните ти моите намират и аз забравям коя съм в същност. За тези устни аз умирам да ме докосват, да ме разтопят (колкото и сладко да ме любиш, те по-сладко ме целуват).

    Цигарата в ръцете ми трепери, а аз едвам държа я. Косите ми са разпилени по белите чаршафи, ти седиш до мене и с очи ме цялата поглъщаш. В цигарен дим обвита свенливата ми голота потръпва, а пръстите ти нежно я обличат. Мълчанието стаята изпълва.. а толкова неща в главата ми бушуват.

   Вратата се затваря... сама оставам пак. Ароматът ти навсякъде е, мога даже да го вкуся. Очите си затварям, докосвам с пръсти влажните си устни и сякаш твоите усещам..

   И днес на вратата ми се чука. Все същото познато, грубовато чукане (но само по вратата). Отварям. Пак толкова огромен и силен ми се струваш, но щом в леглото ми легнеш, в най-нежния и мил любовник се превръщаш.

За всеки миг с теб копнея, в мене страст неповторима предизвикваш. Но туй на мен не ми стига. Задоволяваш ти при мене най-първичните си страсти (не, че и аз не го правя), но истината е, че аз крада от тебе. Всеки път по мъничко любов си взимам, щом устните ти моите намерят.

14.09.09