-Така, така, така … – замислено рече капо ди тути капи, припали пура от поднесеното му огънче и замислено пусна облак дим – Значи, казвате, че той заминава за Азия… Ето възможност да го отвлечем. Сами знаете, че тук полицията ни дебне, че всяка наша крачка е под наблюдение, че най-напред нас ще задържат, ако той изчезне … Даааааа, не бива да се изпуска шанса! Та през кои страни казахте, че ще пътува?
Тримата верни лейтананти се спогледаха и първият несигурно каза:
-Ами, кръстник, не успяхме да научим по какъв начин ще напусне страната. Но разбрахме от сигурен източник, че утре ще е в София. Това е столицата на една балканска държавица, малка такава… Та от там щял да потегли за Русия, а сетне – в Индия. Можем още в България да го грабнем и приберем …
Кръстникът се замисли, сетне махна с ръка:
– Ти, Марио, ще го чакаш на летището в София. Ти, Джузепе, ще го дебнеш по тамошната жп линия, а Луиджи ще чака в засада по шосето. Няма начин да не ви падне в ръчичките. И – умната! Обмислете, орг ...