Стояха край огнището банкер, производител на цветя и чистач. Нищо не ги свързваше. Може би само огнището. Голям студ се беше извил навън, зимата свистеше по целия хълм, че и нагоре – из планината, над града под нея и върху пустошта наоколо. Искаше да отнеме топлотата между хората този студ. При това – без предизвестие, а само от сезонни съображения.
Стоят тримата и зъзнат. В ъгъла на стаята има цял сноп дърва, но никой не ги докосва по своя целесъобразност. Банкерът – от икономия, чистачът – да не цапа, а цветарят – за друго.
По едно време някой потропа на вратата.
– Зимата е! Не отваряй! – рече банкерът. Той знаеше, че щом някой тропа, значи е в нужда. Когато нуждата стане по-голяма, по-изгодна ще е лихвата за нея.
– Именно! – съгласи се продавачът на цветя. Беше научил от опит, че с тропане идва само лошото; а доброто – с чукане: – Защо тропа, а не чука?
– Може да е някой просяк. Нека отворим! – предложи чистачът. Той се надяваше да почисти съвестта си. Беше спукал гумите на джипа пр ...