– Извинете, че ви безпокоя. Аз съм Аркадаш. Чувате ли ме? Капитанът ме помоли да ви предам, че ви очаква на вечеря. - почука отново и изчака, за да разбере дали сме го чули.
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа от горе  до долу. Ситуацията изглеждаше отстрани доста неподходяща, но на Аркадаш изобщо не му направи впечатление. Очите му бяха приковани към гърдите на Фоти. Всички проследихме погледът му.
– Един от петте ключа към  ,,ПОРТАЛА’’. - каза обезобразеният човек. Погледът му беше като заблуден, сякаш се опитваше да си спомни нещо. - Ти трябва да си един от избраните?
– Ако си с нас, остани, ако ли не, си тръгни. - каза Ари, като държеше ръчичката на Гея.
Затваряйки вратата, Аркадаш погледна към Ари и Гея. Докосна със треперещите си пръстите  обгорелите си устни и впи очи в мен. По начина, по който се рееха очите му, се почувствах сякаш невидима. Настъпи мълчание за кратко време и след това заговори с един дълбок величествен глас. 
– Часът настъпи. Стигнахте до тук. Сега е мой ред да ви помогна и да ви дам това, от което имате нужда. Зная, че само едни очи ще останат до последно затворени. Когато им дойде времето, ще се отворят. - Погледна към Ари и не знам защо, но на мен ми изглеждаше така, сякаш с поглед си казаха нещо. След това тръгна към вратата и добави. - Не мисля, че е подходящо да вечеряте навън. Аз ще се оправя с капитана и ще донеса необходимото. Просто си почивайте.
- Почакайте, ами библиотеката? - казах като се надявах, че там ще открия поне част от тая забулена история.
– Аз съм библиотекарят. Повярвайте ми, не мисля, че библиотеката ще ви бъде от полза. - каза Аркадаш, излизайки от каютата ни.
– Какво ще правим? Това започва да не ми харесва. Много хора се намесват и много животи са в опасност. Най-вече нашите. - каза Фоти, като говореше на Ари, сякаш от него зависеше всичко.
– Не се тревожи,  много скоро кръгът ще се затвори. Той е приятел и ще ни помогне. - отвърна му Ари, като видът му не издаваше ни най-малко притеснение.
Така и не схващах нищо от това, което си говореха. Помислих си, че това, което ми се случваше, беше достатъчно странно. Но се оставих по течението - и без това нямах друг избор. Реших, че една дрямка ще ми помогне да съм по-силна. Проснах се върху едно съблазнително на външен вид канапе, което се оказа в действителност доста удобно. Затворих очи и се опитах да не ги слушам.
Пясъкът под краката ми скърцаше. Някъде в далечината се чуваше нежна мелодия, приличаща на молитва. По тялото ми преминаха тръпки. Очите ми търсеха нещо или някой. Имах усещането, че ме наблюдават. Исках да се скрия, но нямаше къде. Накъдето и да погледнех, имаше само пясък и пак пясък. Видях го в далечината. Приближаваше бавно към мен. Вятърът си играеше с черната му лъскава коса, а върху плътните му устни бе изписана усмивка. Беше гол до кръста. Кожата му, като топъл шоколад блестеше на слънчевата светлина. Подаде ми ръка и каза. 
,,Елвира’’.
Притискайки  ме към гърдите си, ме целуна страстно. Изведнъж тялото му започна да изчезва, сякаш виждах мираж. Ръцете ми се вкопчиха, да задържат този толкова истински мираж. Но тогава болката в очите ми ме накара да се стоваря безпомощно на пясъка. Виждах всичко. Нямаше нищо, което да се скрие от окото ми. Даже и там, където никой не можеше да види. Аз виждах. Осъзнавах. Единственото, което не можех да видя, бе той, моят спътник по душа. Стараех се да не нараня никого. Очите ми изглеждаха ужасно, приличаха на два слънчеви лъча. Отправих поглед към Ари, но той бе поел своя път. Вече нямаше от какво да го пазя, можеше и сам да се грижи за себе си. Отчаянието в празните ми гърди ме направи опасна. Каквото и да погледнех, го превръщах в прах. Някакви жалки преследвачи ме бяха обградили, но аз не изпитвах страх. Исках просто да го открия, да съм там, където е и той. Затворих очи и извиках с колкото глас имах.
,,АЛЕК’’... 

Когато отново ги отворих, над мен се бяха надвесели Ари, Гея и Фоти. Съчувствието в очите им хич не ми помагаше. Може би бяха прозрели болката ми, но това не беше от значение. Не исках да ме съжаляват. Исках само тази празнота да изчезне. Толкова дълбоко се бе загнездила във всяка една частица, която изграждаше сърцето ми, че имах чувството, че то се превръщаше в камък. Изправих се и разтърсих главата си, сякаш щях да премахна това, което се бе запечатало вече в нея.
– Имаме ли новини от Аркадаш? Колко още ще продължи пътуването ни и кога ще пристигне корабът? - попитах аз, опитвайки се да им покажа, че съм добре. Нямаше за какво да се тревожат. В живота ми винаги съм превъзмогвала трудностите и болката, но пред тях нямах право да показвам слабостта си.
- Не се е появявал скоро, но го очакваме всеки момент. - каза Фоти, приближавайки се към вратата на каютата. В следващия момент се почука лекичко и той отвори.
– Здравейте на всички, имам добри новини. Много скоро ще пристигнем, но се налага да останете в каютата за по-голяма безопасност. На кораба е пълно с очи и уши, които може по случайност някой да знае тази история, която знам и аз. Което може да доведе до най-лошото...
– И кое е то? Бихте ли ни казали? - попитах, без да имам голямо желание да го чуя.
– Да бъде забавен ходът на пътуването ви. Това може да се окаже фатално. - каза Аркадаш, като се загледа в празните ми очи. - Донесох ви храна. Имам малко свободно време, за да ви разкажа какъв е планът за безопасното ви пристигане в Египет.
Всички се нахвърлиха към вкусотиите, които бе донесъл обезобразеният човек, и се настаниха удобно, за да слушат. Не знаех дали да му вярвам, или да се тревожа от факта, че всички му се доверяваха.
–Ще пристигнем в Истанбул към свечеряване. Оттам съм предупредил за пристигането ви. Ще ви очакват. За по-сигурно аз ще се опитам да залича следите ви до тук, но рано или късно ще бъдат уведомени властите. Надявам се дотогава, че ще успеете да им се измъкнете. Колкото по-малко знаете, толкова по-добре. Имате ли картата с вас? - попита Аркадаш, поглеждайки отново към мен.
– За това говорите, нали. - каза Ари, като му я подаде.
– Да, момче. <<Дъхът на ВЪЗДУХА>> - измърмори под носа си Аркадаш и продължи.- ТЯ... ще ви покаже точното място на всеки един. Не съм много сигурен, но ми се струва, че не е предназначена за  вас. Предполагам, че за този, за който има значение,  в дадения час ще знае какво да стори. - погали меденорусата косичка на малкото ми ангелче и го дари с обожаващ поглед. Погледна към мен, но така и не схванах подтекста на думите му.