– Мисля, че вече е по-добре. – чух нежното гласче на Гея. - Вижте, Ари, Фоти, започна да се възвръща цвета на лицето ù.
Усетих как цялата кипеше от въодушевление. Наистина опитът ми този път да си отворя очите бе успешен. Още ми се повдигаше, но някак го преглътнах.
– Много ни изплашихте. - каза Фоти.
– Мамо, по-добре ли си? - с тревога добави Ари.
– Ами. - за миг си помислих. – Мисля, че съм добре, но нещо в корема ми постоянно се бърка. Какво точно стана?
Погледът ми обгърна стаята, в която се намирахме и не знам защо, но ми се стори, че подът не се люлееше както би трябвало, ако се намирахме на яхта. - Къде сме?
- Намираме се във една стара военна станция, която се употребява само в случай на животозастрашаващи бури в морето. - каза Фоти.
– И сега има такава отвън? - предположих аз.
– Не, няма, но в нашия случай имаше застрашен живот и затова екипажът реши, че докато не се съвземете, няма да продължи. - усмивката на лицето на Фоти бе толкова естествена и топла, че ме накара да се ус ...