- Не се тревожете, в безопасност са. - каза докторът.
– Наистина ли? Откъде тази сигурност точно във вас, докторе? Толкова хора минават през ръцете ви, за всички ли сте така сигурен? - гласът ми потрепна. – Не искам да ми давате празни надежди, искам истината.
Когато влязох в кабинета, реших, че ще е по-добре да седна на такова място, от което щях да наблюдавам спокойно коридора отвън. Докторът забеляза погледа ми и се усмихна. Повече приличаше на изкуствена гримаса, но все пак се напъна да се усмихне. Малките бръчици по лицето му се разтанцуваха. След това погледът му стана сериозен и неразгадаем, прочисти гърлото си и каза с плътния си глас.
– И да ми се иска да ви дам надежди, не мога. Съпругът ви е в кома. Разбирам, че ви е ужасно трудно, но това е истината. В момента се установява от какво е починала майката на съпруга ви, но определено сърцето ù не е издържало. Колкото до господин Апостолуми, все още не може да се установи, какво е предизвикало изпадането му в това състояние. Ням ...