Къщата, в която живееше Ники, беше малка. С малко дворче. С много цветя. И едно голямо дърво, на което беше свила гнездо птица. Ники обичаше да гледа птицата. Знаеше как тя направи с клонки гнездото си. Как лежеше в гнездото, докато се излюпят птичетата, но най-много обичаше да гледа бижутата на майка си. Взимаше кутията и с часове можеше да се занимава с тях.

 Един ден пак беше взела кутията с бижута и я изнесе вън на двора. Имаше плетена маса и столчета. Започна да нарежда обици и гривни, колиета. Много обичаше едни старинни обици и колие подарък на майка и от нейната майка. Как само блестяха на слънцето.

Звънна телефонът и  тя хукна към къщата. Когато се върна, набързо прибра всичко в кутията.

 Вечерта родителите ù щяха да излизат и майка ù отвори кутията - търсеше нещо, но не го намираше.

- Пипала ли си бижутата ми?- попита тя.

- Да. Отворих ги днес, но само за малко - отговори  Ники - Нещо ли е станало?

- Станало е,  че я няма едната обица. Ти си се кичила пак. Нали ти забраних? А може и твоите приятелки да са идвали и някой си е харесал обицата.

-  Не, никой не е идвал и аз не съм се кичила- обидено каза  Ники и даже ù се доплака. - Знам къде е обицата. Сега се сетих. Когато ти ми позвъни, всички бижута бях наредила на масичката отвън. Влязох в къщи, за да ти се обадя и когато се върнах знаеш ли кого  видях? Видях нашата птица, кацнала на масата. Тя отлетя и аз прибрах кутията. Не може ли тя да е взела обицата?

- Може, може - обади се бащата. Нашата птица е сврака. Даже и опера има писана за крадливата сврака. Утре ще проверим дали съм прав.

 Наистина със стълбата таткото се качи, когато гнездото беше празно и намери не само обицата. Разни блестящи  неща имаше.  Всички се смяха много, а крадливата сврака, не разбрала нищо за станалото,  кръжеше над тях. Може би си мислеше, че всички са излезли да я поздравят. Нали днес пиленцата ù направиха първия си полет?