Из цикъла "Приказки за лека нощ"
Бъркам в джоба, за да взема парите, които са там. В джобовете, особено в мъжките, почти винаги има пари. Знам го от личен опит, макар да съм чувал и че го пишело някъде. Опитът ми е голям и аз вече от пръв поглед установявам в чий джоб да бръкна, по кое време и как.
Ще споделя някои фрагменти от този свой опит. Най-важното е да наблюдавате и да не правите резки движения.
– Здравейте, мила и красива госпожо! Здравейте и вие, мъдър господине! – ще кажете на грозната бабичка, която се държи за ревера на стареца до себе си с едната ръка, а с другата влачи огромна количка с преоценено кисело мляко и руло тоалетна хартия. – Здравейте и вие, мъдър господине! Денят е прекрасен, нали мила и красива госпожо?
Докато вдигнат глава, двамата ще бъдат пребарани съвсем успешно. Те са изненадани, вероятно приятно – не всеки ден така вежливо ги поздравяват, дори бабата се сдобива с комплимент и придърпва гальовно към себе си своя мъдър придружител, та той съвсем естествено и логично да не усети как чужда ръка тършува из джобовете му.
Ето така се работи, колеги. Трябва да оставяте добро впечатление за себе си и ограбените дори да не съжаляват за стореното им. Ще се приберат вкъщи и старецът ще каже:
– Знаеш ли, оня, уж учтивият младеж ми е обърнал джобовете наопаки. До стотинка ме е ошушкал. Гамен. Крадец!
– Айде стига! – ще го сгълчи бабата. – Теб цял живот те краде някой. За това ли не можа поне веднъж да ме заведеш в чужбина? На почивка – например в някой луксозен курорт, където ходят белите хора. Все оправдания си търсиш. Обрали го били...
И така кражбата ще бъде заметена, оправдана, дори издигната в унизителен укор към неспособните да крадат.
По този начин работи и всеки грабеж. Любовта – също. Но за грабежа на любовта и любовта към грабежа ще ви разкажа друг път. Спете сега, та да мога и аз да си свърша работата. Лека нощ.
© Владимир Георгиев Всички права запазени