Малко по-малко времето в Кралство на Четвъртия етаж ставаше все по-топло, а снегът напълно се беше стопил. Поданиците на кралството захвърлиха дебелите кожуси и топлите ботуши и си намериха по-тънки дрешки и обувки. Кралицата също купи нови дрехи на принц Симон Мартин и каза, че му е време да попътува повече извън кралството. Всеки ден принца се качваше в каляската си, теглена от индигови и бежови вихрогони, и заедно със своята приятелка, оранжевата крава Морков, обикаляше Земята на планинските извори. В тази земя се намираше Кралство на Четвъртия етаж, както и много други кралства, чиито принцове и принцеси също обикаляха със своите каляски в най-различни цветове, теглени от какви ли не същества. Симон Мартин често спираше да си поговори с някой от тях, но по-голямо впечатление му правеха дърветата. Той беше виждал дървета със зелени, жълти, червени и кафяви листа, дървета с иглички, дървета с плодове по тях, дървета без листа, дървета покрити със сняг, но за първи път виждаше дървета, покрити с бели и розови цветчета.
- Морков, какво е това? – възкликна принцът още първи път, като видя такова дърво.
- А това ли? Това става всяка година след Сезона на пудрата захар, някои дървета се покриват със всякакви цветчета, наричаме го Сезона на карнавалните дървета. Аз първия път помислих, че има бонбони по дърветата, но от мен да знаеш, не ги пробвай, не са сладки тези цветчета.
Симон Мартин реши да попита и мечока Хъркан, назначен да дава мъдри съвети за дърветата.
- Ах, тези пъстроцветни! – каза с въздишка Хъркан, пъстроцветни той наричаше всички животинки и същества в необичайни цветове. – Не е никакъв Сезон на карнавалните дървета, казва се пролет.
- А защо досега никога не съм виждал такива цветни дървета, толкова са красиви, а са се крили?!
- Не се крият, това са същите дървета, които си виждал и преди, но в началото на пролетта те цъфтят, а по-късно тези цветове се превръщат в плодове. А ти си роден в края на пролетта, затова сега ги виждаш за първи път с такава премяна.

На другия ден принцът и Морков отново тръгнаха на разходка из Земята на планинските извори и на обед спряха да си направят пикник под едно дърво с розови цветчета. Тъкмо опънаха една покривка и наредиха на нея сандвичите, приготвени от готвачите в замъка Меланж, където живееше принцът, когато изведнъж чуха някакво хлипане наоколо.
- Ужас! – подскочи изплашена Морков. – Ядосахме дървото и сега то се разплака!
- Не може да бъде – замисли се принцът, който сякаш чуваше плача някъде зад дървото. – Гласчето е много тънко, за да е на такова голямо дърво.
Принцът тръгна да провери смело какво имаше зад дървото, въпреки че сърцето му тупкаше силно, той не искаше да се показва като страхливец. Морков се криеше зад гърба му. Когато заобиколиха, видяха под една гъбка в корените на дървото седнала мъничка фея. Тя беше голяма колкото дланта на голям човек, имаше руси къдрави коси с венци от миниатюрни цветчета на главата, а на гърба ù – крила като на пеперуда в най-различни ярки цветове. Феята беше облегнала глава на коленете си и плачеше. Принцът никога не беше виждал фея досега.
- Коя си ти? – попита принцът.
- Аз съм Борболета – проплака феята.
- А какво си ти?
- Тя е от летящите мъничета, които се грижат за растенията – обади се иззад Симон Мартин Морков.
- Не съм мъниче, аз съм фея! – сопна се Борболета.
- А защо плачеш, да не би да търсиш своята майка? – попита Симон Мартин.
- А да не би да ти се ядат бонбони? Или бисквити? – допълни Морков.
- Не! – тросна се пак Борболета, но след малко пак заплака. – Не знам къде са яйчицата.
- Кои яйчица? – попитаха принцът и кравата в един глас.
- Ние, феите, се грижим за растенията – дървета, храсти, цветя. Аз например – за това прасковено дръвче. Всяка пролет новите феи пазят цветчетата от вятъра, събират дъждовна вода за корените, лятото подслаждат плодовете и им помагат да растат, есента оцветяват листата в чудни цветове, но когато приближи зимата, в дървото има топлина само за една от феите, другите заминават за Страната на феите и само един доброволец остава тук да се грижи за дървото през нощта.
- А пролетта другите феи връщат ли се? – попита принца.
- Не, те остават в Страната на феите, там има друг феински дела за вършене. Тук, от яйчица,  се излюпват нови феи, които се грижат за дървото до следващата зима.
- Аз много се обърках от толкова много изречения – каза Морков, която не разбираше много от сложни неща, – но така и не разбрах защо плачеш?
От очите на феята отново бликнаха сълзи.
- Защото слушах много внимателно какво да правя с дървото през зимата и как да се грижа да не измръзне, но не съм внимавала, когато са ми обяснявали откъде да взема яйчицата. А аз няма съвсем сама да мога да се грижа дръвчето.
- Яйчица ли? – възкликна Морков. – Близо да Какаовите хълмове, където живея, има една Сребърна кула, където правят пазар и продават какво ли не. Аз си купувам от там десерти, но май съм виждала и яйца.
Феята спря да плаче и вдигна глава.
- Ами тогава е решено! – каза принцът. – Отиваме веднага на пазара да купим яйчица и да ги донесем на Борболета!
Бежовите и индиговите вихрогони яздеха до Сребърната кула в галоп, от там принца купи две дузини яйчица доволен, че ще спаси прасковеното дръвче на Борболета.
На другия ден Симон Мартин нямаше търпение да заминат на обичайната си разходка заедно с Морков и да зарадват феята. Хъркан дойде да погледне дали принца няма да забрави нещо, необходимо му за разходката, и видя яйцата.
- Но за какво му трябват на един принц яйца по време на разходка с каляска?
Принцът обясняваше, а Хъркан въртеше недоволно глава:
- Явно тази фея никак не е внимавала, феите не се излюпват от какви да е яйца, а само от шарени и пъстроцветни, с тези няма да ù помогнеш.
Принцът много се натъжил и се прибрал в стаята си, вече не искал да ходи на разходки. Тогава дошъл мечокът Буми, назначен, за да помага на Симон Мартин с прегръдки и нежни думи.
- Видях, че си говорихте с Хъркан в двора и след това се прибра тук тъжен, да не ти се е скарал?
- Не. Но ми каза, че не мога да помогна на една фея с яйцата, които съм купил, защото, само от шарени яйчица се изплюват феи.
- Но, принце – засмя се Буми, – няма нищо по-лесно за разрешаване от това. Ще боядисаме яйцата!
Две ягодки с плитки донесоха червения цвят, един банан с готварска шапка – жълтия цвят, един портокал с вратовръзка – оранжевия цвят, една теменужка с престилка – синия цвят, един патладжан с раница – лилавия цвят, две облачета, приятели на зората – розовия цвят, а зеления цвят Буми взе от тревата в Гората на четирите сезона, която се намира точно до замъка Меланж. Симон Мартин, Буми, Морков, сестра ù Спанак и други техни приятели седнаха и боядисаха яйчицата. Някои бяха едноцветни, други имаха по няколко цветя, а други – от всички цветове. Сложиха ги в кошница с панделки и принца заедно с кравата Морков ги занесоха на феята Борболета, която ги прибра на сигурно място в една хралупка на дървото. А след няколко дни принц Симон Мартин получи по един пощенски гълъб покана за първото пролетно парти на новоизлюпените феи от прасковеното дръвче на Борболета.