Борил се, борил се храбрият юнак с ламята три дни и три нощи. Накрая я победил, отсякъл й главата и за по-сигурно й разпорил и корема. От там, с изумление видял как излязло едно чисто ново змейче. Юнакът го взел и го отгледал като свое собствено дете. Но когато пораснало и заякнало, станало опасно за стопанина си и околните и на юнака, ще-не ще, пак му се наложило да се бори... Но му било много по-трудно, отколкото когато се бил с майка му. Защото вече бил стар и уморен, а младият змей - здрав и силен.

  Какъв е изводът? Колкото и да се борим със злото около нас, със злото вътре в нас ни е много трудно, понякога, да се преборим. Защото, макар и създадено от външни фактори, то е наше собствено творение, което сме отглеждали с грижа и внимание, ден след ден. И поради тази причина, ни е мило и скъпо.

  Поуката? Единствено и само с редовни тренировки на духа и тялото си, човек ще има сили - физически и духовни, да се бори със злото извън и вътре в себе си през всеки божи ден от живота си.

  И най-важното - да не го подхранва...